В последното издание на международното изложение за месодайно животновъдство СТЕКСПО 2019 в Пловдив един от биковете-шампиони от порода Блонд а`китен стана месодайно говедо, отглеждано във ловешката ферма „Мерата“, добила популярност през последните 10 години с производството на качествено телешко месо за пазара. Пред Синор.БГ собственичката Стефка Боева разказа за бизнес стратегията, предприета от семейната ферма, занимаваща се преди това активно само със зърнопроизводство, да се утвърди като едно от най-успешните стопанства за месодайно животновъдство в страната.
Г-жо Боева, битува мнението, че да угояваш месодайни животни в България е изключително трудно и неефективно занимание. Как вашата семейна ферма се наложи на пазара?
Силата на ломския регион е в производството на фуражи, затова и в началото ние изцяло се занимавахме със зърнопроизводство. Решението да инвестираме в месодайни породи се зароди преди 10 години като надграждане на дейността ни, а и защото за разлика от млечното направление изискванията тук не са толкова сложни и трудно изпълними. Семейството ни от години се е занимавало с животновъдство, обичаме животните, а и като производители на зърно за нас не представляваше проблем да осигуряваме фуража, което е голямо преимущество.
Първоначално започнахме с отглеждането само на майки с телета, които да продаваме, без тяхното угояване. Но впоследствие развихме бизнеса, така че днес извършваме и двата технологични процеса. Трябва да кажа обаче, че този процес е скъп и доста труден.
Според мен е по-добре всеки от нас, фермерите, да участва само в един от етапите – примерно, едната ферма да произвежда малки теленца за пасищно отглеждане до 6-7 месеца, защото процесът е по-евтин. А пък други ферми да купуват тези теленца за угояване, тъй като по цял свят това угояване се прави в продуктивните райони, където има зърно като нашия. Казвам го от опит, защото в момента ние се занимаваме и с двете производства, а това е трудно изпълнимо като дейност за едно стопанства. Именно затова и препоръките ми са част от стопанствата, които се занимават с месодайно животновъдство, да бъдат специализирани - едните само с отелването и първичното отглеждане на телетата до 200 кг например. И вторите - с угояването. Така целият процес на производство на телешко месо в страната би бил много по-смислен. А и страната ни няма да се слави с износа на малки теленца за Албания. На семинара в Пловдив разбрахме, че годишно изнасяме по 50 хиляди теленца, а после купуваме телешко месо отвън, вместо тези животни да се угояват в страната.
С колко животни започнахте преди десет години?
Още в началото купихме цяло стадо Абърдийн Ангус от Чехия - около 90 животни. Отглеждахме ги и пасищно, и с фураж, тъй като ливадите и пасищата в нашия регион са ограничени като площ. На практика половин година кравите са на паша и половин година - в обор. След като разделихме цикъла и създадохме база за угояване, постепенно бизнесът се разрасна и днес стадото ни наброява около 750-800 животни.
Те са разделени в двата технологични цикъла и са относително самостоятелни – спецификата като грижа и храна е по-различна.
Успявате ли в рамките на една календарна година да получите по едно теленце от крава, каквато е световната практика?
Да, това е формулата за успешен бизнес, но все още не мога да кажа, че сме постигнали тази ефективност на 100 процента. Но работим в тази посока, защото от практиката досега установихме, че когато по-правилно отчитаме процесите – особено в житейския цикъл на животните и нормата на хранене, тогава се постига желаното.
Всички ние, които гледаме животни, ги обичаме и се грижим добре за тях, но е важно да наблюдаваме развитието им. В момента въвеждаме един софтуер за управление в стопанството, който проследява всеки етап от развитието на животните, за да ни помогне за правилната оценка. Тези записи се съхраняват, сравняват и въз основа на направените изводи, достигаме определена ефективност.
Примерно, говори се за 100-процентна заплодяемост на животните, което е трудно да се постигне. Но въз основа на наблюденията, ние можем да контролираме кравите, които не са заплодени, да анализираме причината, така че следващата година да се получи и при тях.
В каква посока е развитието на фермата ви?
Като производител на месо, където ми е съсредоточен фокусът, целта ни е да кръстосваме месодайните породи, защото дават страхотни резултати за угояване. Не отглеждам чистопородни разплодни животни, затова и фермата ни се доближава по-скоро до индустриалния размер стопанства. Освен породата Блонд А`китен имаме стадо Абърдийн Ангус и стадо с двете италиански породи Кианина и Маркиджана.
Преди един месец пуснахме в експлоатация модерен обор за угояване на животните, който на 50 процента беше подпомогнат с евроксубсидии по подмярка 4,1. Имаме изработен добър технологичен модел по германски модел, дело на външна фирма. Три са основните неща в този работещ модел – правилно хранене, навременно почистване, за да се създаде комфорта на животните и качествена храна. Именно затова съм усилно уверена, че в бъдеще подобни подпомагания трябва да се направят основно, за да се инвестира в смислена технологична схема за развитието на фермите.
Днес ние продаваме и живи животни, и прясно охладено месо за пазара. Имаме два мобилни магазина, чрез които се опитваме се да го реализираме в точното време и клиентите ни търсят продукцията, защото е прясна и качествена.
Може ли да кажете каква себестойност получавате при отглеждането на животните?
По професия съм финансист, завършила съм в Свищов. Въпреки това, трябва да кажа, че в този бизнес определянето на себестойността е твърде индивидуален процес. Може би, защото като останалите колеги ние тепърва се „учим да смятаме“, за да постигнем оптималния резултат. Ако за едни стопанства той е един, за други – може да е недостатъчно добър. Пак казвам – всичко зависи от възможността да произвеждаш храната. Като зърнопроизводителите ние сами успяваме да си осигурим преобладаващата част от храната – грубите фуражи и концентратите. Само някои минерални примеси добавяме, ако е необходимо. По този начин поддържаме почти постоянен разход за храна – за да не сме зависими от поскъпването на зърното и ценовите корелации.
Освен това, инвестираме и в модернизация, в резултат на което намаляваме ръчния труд. Работим само с осем души персонал, така че чрез по-високо технологичните обори да се справяме с малкото хора, които сме обучили – а те са добри професионалисти. Това е нашето решение.
Значи, според вас страната има потенциал за разширяване на месодайното животновъдство, така ли?
Убедена съм в това. Добър бизнес се прави с правилна технология, с опит, който да почерпим от най-добрите и да създадем стопанства, които със или без субсидии да могат да са ефективни и да се задържат на пазара.
Просто на нас ни трябва обединение на същото качество като в Европа, на същото осмисляне на процеса на производство. И колкото по-навреме това се разбере, толкова по-добре за всички ни.
Именно затова участвам във всичките тези форуми като СТЕКСПО в Пловдив, например, където опитът на другите ни се поднася достъпно и професионално. Искам да покажем на останалите колеги, че да се отглеждат качествени животни за българския пазар не е химера. Да се види, че има правилен път и че е възможно да започнем да броим месодайното животновъдство за производство.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
