Начало » Новини » Коментари
27.11.2023 г.

Мачуганов: С напояване ще получим уникалното предимство да сме първи с реколта на пазарите

Важни предложения на НАЗ
Мачуганов: С напояване ще получим уникалното предимство да сме първи с реколта на пазарите

sinor.bg

Как зърнопроизводството да устои на външната конкуренция в условията на променящите се климат и пазари – въпросът беше поставен от земеделците по време на наскоро приключилия единадесети годишен аграрен семинар, проведен от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в края на ноември. Отговорите, които те получиха от представителите на правителството, бизнеса и науката, със сигурност хвърлиха светлина върху редица нови тенденции. Очертани бяха и алтернативни посоки за спасение в условията на дълго наслагващите се кризи през последните 4 години.

Основен акцент в почти всички презентации тази година безспорно стана напояването, затова и Синор.бг потърси за коментар добре познатия в земеделските среди производител от ловешкото село Летница Димитър Мачуганов, който участва и в една от работните групи на асоциацията, даваща предложения за нормативни промени в областта на хидромелиорациите.

Г-н Мачуганов, как оценявате обещанията и на този кабинет да постави напояването като приоритет в политиките си?

И на мен, и на много мои колеги най-голямата ни болка остава напояването, защото при климатичните промени от последните години и пазарната ситуация на спад в световните цени няма как нашият земеделски бранш да остане конкурентен. Ще припомня, че правителствата ни обещаваха стратегии в тази област още от 2007 г. Платени бяха цели 2,7 милиона долара за анализ на Световната банка, който обаче остана на книга. А най-парадоксалното е, че всички знаят колко важна е водата за целия земеделски бранш, но и досега никой нищо не прави в тази посока.

В същото време съседна Румъния направи чудеса през последните 5-7 години. И с 2 милиарда евро инвестиции там увеличиха сто пъти размера на земята, която се напоява. В момента водата за фермерите там е безплатна, а 50% от електроенергията за помпите на съоръженията се възстановява от държавата.

Колкото до намеренията на този кабинет, през лятото на тази година работна група от Министерството на земеделието и храните посети Румъния, където се запознаха на място с тяхната държавна структура. Забележете – там има Държавна агенция за напояване, а не държавна фирма (като нашата „Напоителни системи”), която да се чуди откъде да набави средствата. Тяхната агенция получава директно държавното финансиране, но се работи активно и посредством публично частни партньорства. Затова в румънското земеделие правят чудеса, защото постигат висока добавена стойност на производството, а оттам – и добър експортен потенциал.

Това означава ли, че ще настоявате за отделяне на „Напоителни системи” и за създаване на държавна агенция?

Сегашното държавно предприятие би трябвало да извършва само дейностите, които са му наложени при защита срещу бедствия и аварии, а именно с изграждането на диги, подпорни стени и други подобни съоръжения. Всичко, свързано с напояването, трябва да се управлява от държавната агенция.

Във всички нормативи е записано, че водата като природен ресурс първо трябва да се ползва за пиене; на второ място – за земеделие, на трето място – за преработващата промишленост и едва на четвърто място – за риболов и електроенергия. При съществуващата ни система обаче държавата е абдикирала напълно от задължението си да осигурява вода за напояване, въпреки че язовирите са сърцето на напояването.

Вместо това сме ги превърнали в рибарници, собственост на председатели на общински съвети, роднини, братовчеди и всякакви хора по места. Именно затова и нашето предложение е държавата, както даде на фермерите с животни приоритетно да ползват държавни пасища и ливади, по същия начин да даде язовирите за напояване на групи производители, които да ги ползват. Но при строго определени условия – тези фермери да представят точно заявени поливни площи и ясни бизнес планове, за да докажат сериозно производство. По този начин ще бъдат прекъснати договорите с рибарските стопанства, защото рибовъдството не осигурява основната храна в продоволствената сигурност на страната.

От друга страна, липсата на адекватна политика по отношение на напояването поставя според мен българските фермери в положение да не могат да се възползват от едно уникално наше предимство. За разлика от по-северните държави като Румъния и Украйна, които заради географското си местоположение вадят реколтите си по-късно, България е втората държава в ЕС след Гърция, която първа започва да произвежда зърно. Но за разлика от южната ни съседка, чието производство е ограничено, ние сме първите в Европа, които през юли изкарваме пшеничената си реколта. Това е огромен шанс за износ преди основните ни две конкурентки – Русия и Украйна.

В това отношение традиционно силният ни пазар е запазен. Нашите пазари традиционно са Испания, Италия, Гърция, Португалия. Но продуктът ни стана много скъп и украинското зърно, което се жъне по-късно, постепенно започва да ни измества. Ние трябва да направим себестойността си по-ниска и да се организираме така, че да започнем да правим ранни доставки на зърно от нова реколта, преди Украйна, това е шансът за българското зърнопроизводство.

Каква комуникация водите с министерството, за да направите пробива, който ви е необходим?

Лично аз участвам в групата на Националната асоциация на зърнопроизводителите, работеща в сферата на напояването. Само преди две седмици ние проведохме заседание, на което разгледахме едно от последните си предложения и което преди седмица внесохме в двете отговорни министерства – на земеделието и на финансите. Поводът е искането ни в проектобюджета за 2024 година да бъдат заложени средства, с които държавата да поеме част от цената на водата за напояване, осигурявана от „Напоителни системи” за част от земеделските площи.

Успешният бизнес на един фермер, последван от сина си

Ще припомня, че миналата година, в разговор с тогавашния служебен премиер Гълъб Донев ние успяхме да постигнем едно малко чудо, защото тогава държавата покри 80% от цената за напояване. За мен това беше гигантска стъпка за някаква подкрепа, затова е важно тя да се заложи и в следващия бюджет. В нашето предложение ние настояваме и за промени в структурата за въстановяване на напоителната инфраструктура, като донякъде ползваме и румънския опит. Няма друга държава в света, която да е земеделска като нашата и да няма напояване. Затова е важно да постигнем съгласие с администрацията, като от наша страна също ще трябва да поемем определени задължения.

Да, но едва ли в условията на криза България ще може да извади огромен ресурс за напояване?

Така е, средствата са ограничени, но има вариант и да не се наливат накуп милиарди левове. С обществено обсъждане може да се направи стратегия с изреждане на ясните стъпки, по които да се работи. Важно е спешно да се реконструира унищожената инфраструктура. Финансирането може да стане и със заем, но да бъде насочен единствено само и за напояване. Важният въпрос тук е държавата до упражни необходимия контрол при доказване на ползването на вода, защото потреблението си има определени норми, доказани от науката. Всеки, който потребява вода, ще бъде контролиран и ще плаща данъци, тогава ще се види дали инвестицията в напояване се възстановява от фермерите. Така държавата ще си възстановява от нас вложените от нея средства. Ние пък като сектор, който напоява, ще добавя стойност към своята продукция. За да се получи взаимовръзката, синергията между държава и земеделци, както вече е приложено в Румъния.

Как оценявате одобрените проекти на „Напоителни системи”, за които по ПРСР се отпускат 112 млн. лв. за ремонти?  

Това е направо смешна сума. Все едно аз да ви дам 10 лева и с тях вие да направите банкет – не става! Но понеже досега никакви пари не влизаха в този сектор, затова и администрацията беше принудена да се откаже от ”здравия си разум” и реши да ги даде в „Напоителни системи”. Ако не го беше направила, щяха да ги обявят за престъпници.

Нашето предложение за бъдещото преструктуриранне е тази прогнила система „Напоителни системи” да довърши започнатите си проекти със сега съществуващите средства. И останалите средства да бъдат прехвърлени към бъдещата държавна агенция.

Още веднъж искам да подчертая, че за нас е страшен пропуск фактът, че толкова десетилетия държавата не възстанови разрушените напоителни системи. Защото след пшеницата на много места може да се сеят и втори култури, но без напояване това няка как да стане. Именно затова смятам, че българското зърнопроизводство има бъдеще точно в тази посока, но е важно да се промени начинът на мислене на управленско ниво.

Субсидиите отдавна не са определящи за успеха на земеделието. А ние имаме уникални възможности и инфраструктура, която би ни помогнала да инвестираме в напояване. Затова и в предложението ни предлагаме да се използват публично-частни партньорства между бизнес и държава. Ако група земеделци поемат ангажимент да възстановят този или онзи язовир, това да става при ясни и точни договори, направени въз основа на поет бизнес план от фермерите. Агенцията ще упражнява съответния контрол и тогава нещата ще се получат.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Мачуганов: С напояване ще получим уникалното предимство да сме първи с реколта на пазарите
4921
 

Последни материали
Виж
МЗХ публикува наредба № 9 за обществено обсъждане
Кои са новите моменти в интервенциите „Биологично растениевъдство“ и Биологично пчеларство“
Седмична агрометеорологична прогноза за периода 19-25 април 2024 година
Неустойчиво време ще ограничава възможностите за работа на полето
Обзор на Софийска стокова борса за периода 16-19 април 2024 година
Купувачите на маслодаен слънчоглед на борсата вдигнаха оферти с до 40 лева на тон
От 23 до 26 април в Интер експо център
Над 100 изложители ще се представят на ТЕХНОМЕБЕЛ 2024
Практика
Бъдещи лесовъди посетиха разсадника в Локорско
Демонстрация на специализирани трактори и пръскачки за лозя
Kubota Bulgaria в стопанството на винарна Мидалидаре
Свързани материали
Виж
Позиции
Мачуганов: Целият бранш се вдигнахме в подкрепа на малките в сектора
Тенденции
Високите ренти са на път да откажат фермерите от плодородните земи
Заседание на парламентарната икономческа комисия
Икономическата комисия отказа защита на фермерите от украинския внос
Димитър Мачуганов от НАЗ
Фермерите дават 2 седмици отсрочка на Гечев, за да осигури 14 млн. лв. за безплатно напояване
Преди жътвата
Мачуганов: Ковид кризата удари планирания износ на люцерна за Китай
Димитър Мачуганов: Животът е един малък миг, а моята максима е да се живее и работи на максимални обороти
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини