„Ако продължаваме да робуваме на правилото, че в България двама души са дружина, а трима – дружина с предател, дребните фермери вечно ще са губещи, а земеделието ни – силно раздробено”. Така фермерът от Елховско Борислав Петков обяснява защо 10 години след присъеднияването на България в Европейския съюз нашите фермери не се сдружават, в резултат на което аграрикономиката се гради на износа на малка част крупни арендатори, докато за хилядите дребни производители бъдещето е във фалита и емиграцията.
Неведнъж Синор.БГ е давал примери с европейски практики, доказващи как кооперирането е основна форма за развитие на земеделието в големите европейски икономики.
Затова и там подпомагането е ефективно, защото чрез сдруженията и организациите на производителите дребният стопанин остава на село, а не търси препитание в големите градове.
„В програмите до 2020 година, основна част от евросубсидиите ще бъдат насочени към организациите и групите на производителите и това много добре трябва да се разбере от колегите фермери”, посочи Петков.
От тази година Петков е решил да инвестира в малко предприятие за преработка на остатъците от растениевъдството – слама и друг вид биомаса, така че да произвежда гранулиран фураж за животните. „Важното е стопанинът да добави принадена стойност към земеделската продукция, а не да я пласира в суров вид на пазара и това е нещото, което липсва на българския стопанин”, обяснява своето решение Петков.
На този етап ще изкупува продукцията на още двама фермери от елховското село Лесово, защото според него ако към тази група се присъединят и други производители, защо не в бъдеще те да се ориентират и към животновъдство. Миналата година Петков е изучавал опита на кооперативите в Холандия, където върху 150 декара един фермер отглежда няколко култури. Ако едната година той отглежда домати и цветя, на следващата прави ротация, като предварително се синхронизира с останалите фермери от организацията.
Попитан как вижда европейското подпомагане след 2020 г., Петков посочи, че със сигурност европейците ще променят сегашната система, при която директните плащания покриват цели 60 на сто от себестойността на продукцията.
„В момента ако се гледа само зърно, то при разходи от 86 лева на декар, стопаните получават по 45 лева, което е цели 60% от тези разходи. Затова и досегашната форма на директни плащания силно ще бъде променена и българските фермери трябва да бъдат подготвени за това”, коментира още Петков.
Лично той също спада към крупните арендатори, защото край Лесово заедно със семейството си обработва 16 хиляди декара, основно арендована земя. Почвата е полупланинска и неплодородна, затова той е положил изключителен труд, за да я почисти от храстите и да я превърне в орна земя.
За разлика от останалите фермери върху тези 15 хиляди декара той гледа цели 19 култури, което му позволява да лавира в случай на лоша реколта при някои от тях.
Освен пшеница и ечемик на полетата му виреят още тритикале, грах, нахут, ръж, боб и др. Голяма част от продукцията той реализира директно на пазара в Турция и Гърция, тъй като Лесово е на границата и е лесно с търсенето на пазари.
От тази година Петков, който е агроном по професия, ще експериментира и с въвеждане на безорното земеделие (no till), което щади почвата, а това е важно за бъдещето на земеделския бизнес, защото като най-важен актив земята трябва да се възстановява и според Петков всеки уважаващ себе си производител трябва да прилага екологични практики.
Върху 4 хиляди декара фермерът отглежда и биокултури, така че новата no till технология би помогнала за подхранването на почвата с необходимите й вещества като калий, фосфор и др.
Синор.БГ с удоволствие ще представи опита и на други земеделски производители, за които бъдещата селскостопанска политика след 2020 г. е трамплин за създаване на конкурентен бизнес.
