С 65% е увеличен броят на пчелните семейства в област Перник за последните 5 години, заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева в рамките на среща в града, организирана със съдействието на Звеното за управление на Национална селска мрежа (НСМ), дъобщиха от пресцентъра на министерството на земеделието, храните и горите. Василева добави, че за същия период има драстично увеличение и на добития пчелен мед с 68%.
Тя съобщи също, че зърнените култури заемат 53% от обработваемата земя, следвани от маслодайните култури с 27%, които бележат ръст от 41% за периода 2014 - 2019 г. „Над 5,5 пъти е увеличението при площите със зеленчуци. Това е обяснимо с предоставяната подкрепа в сектора“‘, подчерта още заместник-министърът. Традиционната зеленчукова култура за областта са картофите, които заемат около 5% от всички заявени по СЕПП площи в страната през 2018 г. „В кампанията за директни плащания през 2018 г. в областта имаме повишение на заявените площи със слънчоглед и рапица спрямо 2014 г. съответно с 35% и 19%. Чувствително нарастват и заявените площи с орехи – с 43% – и кориандър – 22%“, отбеляза Василева.
Тя отчете и сериозно повишаване на подкрепата при всички категории животни, обхванати от схемите за директни плащания. По думите й през 2018 г. в област Перник са заявени над 70% повече биволи за подпомагане спрямо 2014 г. „При заявените овце-майки и кози-майки увеличението е с близо 37%, а при говедата - с 13%“, уточни заместник-министърът.
За периода 2014-2019 г. земеделските производители в областта са получили финансова подкрепа с европейски и национални средства в размер на 220,9 млн. лв., или близо 1,5% от общо предоставения в земеделието публичен ресурс за същия период. Отчита се и увеличение с 5% на използваната земеделска площ, като преобладават постоянно затревените площи, които са 59% от цялата земеделска площ.
Пред над 120 стопани от област Перник експертите на МЗХГ представиха актуална информация за приемите по ПРСР за периода 2014-2020 г. Бяха обобщени новостите в схемите и мерките, за които предстои да кандидатстват в Кампания 2020, както и функционалностите на Системата за електронни услуги на Държавен фонд "Земеделие". Земеделските производители бяха информирани и за възможностите за подкрепа за покриване на новите изисквания за биосигурност. Експертите разясниха и възможностите за подкрепа на пчеларите и за лозаро-винарския сектор, които двете нови национални програми предоставят.
В рамките на събитието Василева представи концепцията на МЗХГ и горите и Държавен фонд „Земеделие“ за създаване на компенсационен фонд срещу природни бедствия. Тя уточни, че земеделските производители могат да се включат в него напълно доброволно чрез определени вноски, като при настъпило събитие фондът ще изплаща обезщетение на стопаните. По този начин вече ще се покриват всички видове култури, а държавната помощ за застраховки и обезщетения ще работи единствено през този фонд. ЗАместник-министърът обясни, че компенсационният фонд ще бъде изграден чрез доброволните вноски на земеделските стопани, държавната помощ за пропаднали площи и посредством ангажиране на средства от мярка 17 „Управление на риска“ от ПРСР 2014 – 2020. Тя припомни, че МЗХГ и ДФЗ разработват съвместно новия компенсационен фонд, а Управляващият орган на ПРСР 2014-2020 ще нотифицира мярката до ЕК още през тази година.
