Въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) вече оказва осезаемо влияние върху пазара на торове и върху конкурентоспособността на европейското земеделие. Това стана ясно по време на 12-ата Национална среща на земеделските производители, проведена в края на февруари в Казанлък.
В дискусията участваха Георги Борисов, търговски директор на Агрополихим АД, и Боян Рашев – експерт по управление на околната среда и ресурсите. Разговорът очерта първите ефекти от новата регулация и дългосрочните рискове за индустрията и агросектора.
Несигурност на пазара на торове след старта на CBAM
„Ако трябва с една дума да опишем пазара на торове от началото на 2026 г., тя е „несигурност“, посочи Георги Борисов.
Данните потвърждават това. През януари 2026 г. – първият месец от влизането в сила на CBAM – вносът на азотни торове в ЕС спада с над 80% спрямо същия месец година по-рано.
„До известна степен тези високи проценти са мотивирани от сериозния внос през декември 2025 г., който бе осъществен превантивно от компаниите, преди влизането на механизма в сила, но се обуславят и от други фактори“, поясни Борисов.
През последните три години Агрополихим е сред най-активните компании в Европа по темата за CBAM. Според Борисов едва след реалното въвеждане на механизма Европейската комисия започва да осъзнава какви могат да бъдат последиците за индустрията и агросектора.
На 7 януари, след силен натиск от държави като Франция и Италия, в отговор на възникващите рискове Европейската комисия въведе т.нар. член 27а, който допуска временно спиране на CBAM задълженията „за определени стоки в случай на непредвидени обстоятелства“. България също излезе с официална позиция.
„Ситуацията в началото на годината шокира както производителите, така и потребителите на торове. Нови количества започнаха да се внасят много по-предпазливо, а несигурността около ценообразуването се увеличи“, допълни Борисов.
Административен хаос и пробойни в механизма
Според Боян Рашев CBAM е само симптом на по-дълбок проблем: „CBAM се опитва да закърпи нещо много по-голямо – Схемата за търговия с емисии (ETS). Свръхрегулацията в Европа води до изтичане на индустрии извън ЕС, а тази „кръпка“ създава още повече проблеми“, смята той.
Предстои и втора фаза на ETS, която ще засегне още повече икономиката. От 2028 г. ще се плащат въглеродни емисии и за горивата, които използваме в транспорт, селскостопанска техника и отопление. „Това означава, че не само индустрията, но и всеки от нас ще плаща директно за въглеродните емисии“, предупреди Рашев.
Експертът е категоричен, че въвеждането на CBAM е съпроводено със сериозни практически проблеми. Механизмът обхваща редица тежки индустрии – торове, метали, енергетика, химическа индустрия – но в реалността приложението му се оказва изключително сложно.
„CBAM дойде с огромна административна тежест и директно се намеси в търговията. Бюрократите в ЕС изхождат от предположението, че след като Европа има Схема за търговия с емисии от 2005 г., останалият свят може лесно да изчислява въглеродните си емисии. Това обаче не е реалността“, коментира Рашев.
Допълнителен проблем е непоследователното приложение на регулацията. Например: стоманата е обект на CBAM, стоманените тръби също попадат в обхвата, но тръби с определена степен на обработка вече могат да бъдат извън механизма.
„Това създава огромен хаос и непрекъснати спорове дали даден продукт е обект на CBAM, или не. И естествено, всеки търси начин да избегне плащането на налога“, обясни експертът.
Земеделието – секторът без защита
За земеделските производители ситуацията е още по-неблагоприятна и в сектора няма печеливши и губещи – има само губещи, категоричен е Георги Борисов.
Причината е проста – земеделската продукция не е защитена от CBAM, за разлика от примера със стоманените тръби. И пшеницата, и царевицата не са обект на CBAM. Докато европейските фермери плащат въглеродната цена чрез торовете и производството, вносът на зърно и други земеделски продукти в ЕС не подлежи на такъв налог. Това създава сериозно изкривяване на пазара, особено за страни като България, чието земеделие е силно експортно ориентирано.
„Ние се конкурираме на най-конкурентния пазар – Черноморския регион – с държави, които не начисляват никакъв въглероден данък. А продаваме на пазари като Египет или Саудитска Арабия, където никой не се интересува дали продукцията е произведена със заплатени въглеродни емисии“, допълни Борисов.
След старта на CBAM вече се наблюдават и тревожни пазарни тенденции. На пазара започват да се появяват т.нар. фирми фантоми, които търгуват с торове, но планират да прекратят дейността си преди момента на реалното плащане на въглеродния налог. Това създава опасен прецедент и допълнително подкопава стабилността на пазара. В крайна сметка цената на хаоса се плаща както от земеделските производители, така и от крайните потребители.
Какво ще означава CBAM в бъдеще
Механизмът ще се разширява постепенно. През 2026 г. ефектът от CBAM е около 2,5%, но до 2034 г. той ще достигне 100%. „Ако днес говорим за ефект между 40 и 100 евро на тон тор, до 2034 г. сумата може да надхвърли 200 евро“, прогнозира търговският директор на Агрополихим.
Това означава увеличение на цените с около 20% още сега, а в бъдеще потенциално 50% или повече, в зависимост от цената на въглеродните емисии.
CBAM и дейността на Агрополихим
Амонякът попада директно в обхвата на CBAM. В този смисъл механизмът се отразява на дейността на Агрополихим в няколко направления. Компанията е вносител на амоняк – ключова суровина за производството на азотни и комбинирани торове; вносител на готови торове и активен търговец на пазара на торове.
Макар задълженията по CBAM за вноса осъществен през 2026 г. да се уреждат през 2027 г., очакваният разход вече се калкулира в цените. „Няма как да не калкулираш CBAM в цената – независимо дали става дума за суровина или за готов продукт“, поясни Борисов.
Въпреки регулаторната несигурност, Агрополихим работи активно за намаляване на въглеродния отпечатък на своето производство. „Компанията е почти въглеродно неутрална – ние не използваме природен газ нито за производството на амоняк, нито за производството на пара“, обясни Борисов.
Производството продължава и през следващите години, като нови количества син амониев нитрат се появяват на пазара и през 2026 г.
„Целта е постепенно да въвеждаме продукти с по-нисък въглероден отпечатък и по този начин да ограничим ефекта от CBAM. Но той няма как да изчезне напълно“, подчерта Борисов.
Обща позиция за суспендиране и преосмисляне на CBAM
Според участниците в дискусията ключът към решаването на проблема е в по-активното сътрудничество между земеделските производители и техните организации, индустрията и националните правителства.
„ЕС не е СССР – не всичко, което се произвежда тук, се продава на вътрешния пазар“, коментира Георги Борисов.
Агрополихим например изнася около 50% от продукцията си, което поставя компанията – както и европейските фермери – в по-неблагоприятна позиция на международните пазари, където конкурентите не плащат въглероден налог.
Затова е необходимо ясно и единно становище от целия сектор. Колкото повече държави в ЕС изразят обща позиция – подобно на инициативите на Франция и Италия в началото на годината – толкова по-силен ще бъде натискът върху Европейската комисия.
Целта на тази обща позиция трябва да бъде суспендиране и цялостно преосмисляне на механизма, тъй като в настоящия си вид CBAM не функционира ефективно и създава сериозни изкривявания на пазара. Само чрез подобен подход може да бъде запазена конкурентоспособността на европейския агросектор
„Ключовата дума е конкурентоспособност – и дали регулации като ETS и CBAM я защитават или я подкопават“, обобщи Георги Борисов.
Автор на текста: София Белчева, аграрен журналист и контент райтър
