Не са много положителните новини от Брюксел по повод новата ОСП и хода на преговорите по бъдещото законодателство с изключение на факта, че нито една държава членка на Европейския съюз не е възразила срещу искането на България през преходната 2021 г. фермерите ни да разчитат на преходна национална помощ. Така земеделският министър Десислава Танева определи пред бранша резултатите от последното заседание на Съвета на земеделските министри на ЕС, проведено в началото на седмицата в Брюксел.
Основният проблем за страната ни преди следващия период ще бъде липсата на преходна национална помощ през 2021 г., определена от Еврокомисията като преходна година за прилагането на новата ОСП. През нея държавите-членки ще разчитат на досега прилаганите схеми, с изключение на преходната национална помощ, която по регламент приключва през 2020-та.
Без прилагането на националната помощ близо 800 хиляди овце и кози, които не са под селекционен контрол, ще останат без субсидии, тъй като единствената възможност е да им се помогне по схемата de minimis, но там всяка държава членка има лимит за годишните средства, които могат да бъдат приложени в рамките на 3 години за едно стопанство, припомни министър Танева.
Ако преходната помощ не бъде удължена, ще се наложи да се вземе ресурс от обвързаното подпомагане, което обаче ще се отрази на другите подсектори от животновъдството.
Именно затова и българският министър депозира декларация за запазването на това подпомагане, по която тепърва ще се преговаря. Известно е, че на 1 декември започва работа новата Европейска комисия ЕК.
По отношение на преговорите по бъдещата ОСП Германия предлага като преходни години между двата периода да бъде не само 2021-а, но и 2022 г. Причината е в дългото отлагане на БРЕКЗИТ, а оттам и невъзможността на държавите-членки да договорят Многогодишната финансова рамка (т.е. бюджетът на ЕС) за следващия програмен период. „При най-оптимистични прогнози се очаква тя да бъде приета през лятото на 2020 г.“, припомни Танева.
Коментирайки досегашните преговори по бъдещото законодателство, Танева припомни, че независимо от намалението на бюджета за ОСП с 5% през следващия период, по отношение на директните плащания страната ни ще получи дори по-високо подпомагане, което се дължи на външната конвергенция (сближаване), постигната между старите и новите членки на ЕС.
Ако в сега действащата програма по първи стълб България разполагаше с 5,4 милиарда евро, то за периода до 2027 г. този бюджет ще бъде 5,6 млрд. евро.
При селската програма обаче ще имаме 15% намаление на сегашния бюджет. Поради тази причина министерството на земеделието е договорило с Министерството на регионалното развитие и благоустройството общините с над 30 хил. жители да получават подпомагане по програма „Региони в растеж“.
При кандидатстването през следващия период по искане на бизнеса от критериите за подпомагане ще бъде изключено изискването за селски район. По този начин помощта ще отива за стойностни проекти и в онези села, които са в близост до големите градове.
