Начало » Новини » Света
23.01.2018 г.

Алан Матюс: Делът на ОСП спрямо целия бюджет на ЕС ще бъде намален от 35 на 30%

Анализ
Алан Матюс: Делът на ОСП спрямо целия бюджет на ЕС ще бъде намален от 35 на 30%

Eврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер очерта насоките, по които върви ЕК при изготвяне на своето предложение за Многогодишната финансова рамка /МФР/ след 2020 г. Това стана по време на организирана от Центъра за европейска политическа стратегия Конференция на високо равнище за обсъждане на следващата МФР, която се проведе в началото на януари в Брюксел. Изказването на Йотенгер, макар и много общо хвърля и доста светлина върху евентуалния бюджет за Общата селскостопанска политика /ОСП/.

Комисар Йотингер заяви, че очакваното намаление на бюджета на Общата селскостопанска политика в следващата МФР ще бъде между 5 и 10%. Същото намаление се предвижда и за бюджета на кохезионната политика. Ако тази тенденция в изказването на комисар Йотингер се запази и в официалното предложение на ЕК за МФР, което се очаква през месец май, това ще означава, че бюджетът на ОСП ще бъде широко поддържан в номинално изражение, което ще бъде почти същия резултат, както при настоящата МФР.

Причината е, че директните плащания, които са близо 70% от бюджета на ОСП, не се индексират спрямо инфлацията на годишна база. Те са фиксирани в номинално изражение за целия период на МФР и не се променят. Това ще означава, че намалението на бюджета на ОСП няма да бъде толкова голямо, за да бъде основната причина за промените в земеделската политика, които се очакват тази година.

Основните моменти, които Комисар Йотингер посочи са:

- Тази МФР ще бъде последната за седем годишен период. Следващите ще бъдат за срок от пет години и ще съвпадат с мандата на Европейския парламент и на Европейската комисия;

- Два са основните финансови дефицита – първият е свързан с намалението на приходната част в бюджета на ЕС в следствие на Brexit, а вторият е свързан с увеличаването на разходната част в бюджета на ЕС с цел финансиране на нови приоритети - миграция, борба с тероризма, сигурност и др.;

- Предложението за справянето с посочените два дефицита са следните: Намалението, свързано с Brexit ще бъде решено, като 50% от цялата сума бъде „спестена” в програмите в следващия бюджет, а за намиране на останалите 50% се очаква да бъдат увеличени вноските на държавите-членки. Финансирането за новите приоритети се очаква да бъде на принципа 20-80%, а именно 20% „спестяване” от бюджета на сегашните програми и 80% от предвидените нови средства да се покрият от увеличените вноски на държавите-членки;

- Делът на ОСП спрямо целия бюджет на ЕС в бъдещата МФР ще бъде намален от 35 на 30%. В бюджетно изражение това ще означава 5-10% по-малко средства за ОСП, в сравнение със сегашното финансиране;

- Наложеният „политически таван”, който ограничава дела на бюджетните кредити за поети задължения на ЕС до 1% от брутния национален доход на ЕС (БНД) ще трябва да се повиши на 1,1-1,2%;

- Освен по-високите вноски за държавите-членки, ще бъдат предложени и нови източници на приходи. Като пример се посочва възможността постъпленията от продажбата на квоти за въглеродни емисии да постъпват директно в бюджета на ЕС;

- Всички отстъпки към държавите-членки трябва да бъдат прекратени.

Въз основа на това изказване на Гюнтер Йотингер, анализаторът от Trinity College, проф. Алан Матюс в свой анализ представя своята визия за МФР. Този анализ и калкулации са направени на база стандартни икономически изчисления, които изразяват единствено неговите предположения как ЕК би подходила при изработването на МФР. В таблицата по-долу той е представил едно сравнение между бюджета на последната година на сегашната МФР и годината 2024 г., която е точно по средата на бъдещата МФР.

Първата колона показва данните за МФР за последната година от текущата МФР (2020 г.), съгласно последната техническа корекция на финансовата рамка на Комисията за 2018 г. Във втората колона са посочени сумите, с които ще се намалява бюджетът, в следствие Brexit. Разликата е посочена в третата колона, която се явява последна година за сегашната МФР и едновременно с това първа година без вноски от Обединеното кралство.

В четвъртата колона проф. Алан Матюс е изчислил сумата, която ще трябва да бъде спестена на годишна база. Избраната година за сравнение е 2024 г. – средна за периода 2021-2027 г. В петата колона е реалният бюджет на МФР за конкретната 2024 г. В шестата и последна колона е посочен делът на Кохезионната политика и на ОСП спрямо общия бюджет. Въз основа на направените калкулации делът на политиката по сближаване (Раздел 1b) намалява до 32%, докато разходите за ОСП намаляват до 30% от общите задължения по МФР през 2024 г. Трябва да се има предвид, че реално делът за Раздел 2 общо намалява до 32%, но в него се включват и разходите за политиките в областта на рибарството и програмата LIFE за околната среда и климата.

В заключение проф. Алан Матюс заявява, че предложението на Комисията за МФР е вероятно да защити бюджета на ОСП от допълнителни неочаквани съкращения. Това обаче ще изисква и допълнителни брутни вноски от държавите-членки, които в някои случаи ще бъдат съществени. Преговорите по МФР няма да бъдат лесни, но и те никога не са били лесни, обобщава анализаторът.

Публикацията е разработена по материали на проф. Алън Матюс в CAP Reform и е предоставена от Институт за агростратегии и иновации като част от информационната кампания BCAP2020+ „ОСП след 2020 – Изборът на България“

Алан Матюс: Делът на ОСП спрямо целия бюджет на ЕС ще бъде намален от 35 на 30%
4671

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
БАБХ
Вандализъм срещу ветеринари в Болярово
След епизоотичния съвет
Ветеринари тепърва ще установяват причината за смъртността на овцете в Болярово
Важно за фермера
Предстоят открити дни на фонд Земеделие в Търговище, Шумен и Разград
Започва българо-полска научна конференция, посветена на земеделието и селските райони
Интервю с Бисер Петков
От 1 юли 2019 г. пенсиите ще се вдигнат с 5,7 на сто, увери социалният министър
Перспективите за производството на царевица се влошават
Реколтата от мека пшеница в ЕС е най-слаба от 2012 г. насам
Свързани материали
Виж
Партньорство
България и Гърция са за запазване на бюджета на ОСП след 2020 г.
Предстоящо в Арбанаси и Добрич
До края на септември семинари за подпомагане на агросектора през 2019 г.
НАЗ
На 18 и 19 септември са следващите срещи със зърнопроизводители по бъдещата ОСП
България ще се присъедини и към страните, които настояват да няма намаление като цяло на средствата за ОСП
Порожанов: Парите за директни плащания за България през следващия програмен период ще са с 250 млн. евро повече
Утре започва "Национален земеделски форум – ОСП след 2020"
Агроминистерството все още не е излязло с актуална статистика
Бъдещите тавани на плащанията ще засегнат между 2 и 3 хиляди фермера
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам