Предзимното засаждане на лук за глави дава по-добри резултати при правилно отглеждане. Много са факторите, оказващи влияние върху количеството и качеството, но решаващо е времето за засаждане и едрината на луковиците (арпаджика). Няма фиксирани срокове за засаждане – те зависят от температурните характеристики на региона и времето на трайно застудяване.
Предимствата на есенното садене на лук
При зимното засаждане (наричат го още пролетно) сроковете са строго фиксирани – оптималните са от втората половина на февруари до средата на март и всяко забавяне с 10-15 дни води до понижаване на добивите средно с 30%. При по-студена и продължителна зима често се затруднява засаждането в тези срокове.
Предзимното засаждане се прави около две седмици преди трайното застудяване и замръзване на почвата – важно е правилното разчитане на сроковете. Не бива да се бърза – достатъчната влага благоприятства вкореняването, но не трябва да пониква до първите студове, защото това влошава резултатите.
Важно условие за добри добиви е големината на арпаджика – луковиците не трябва да бъдат по-големи от 1 см в диаметър. При по-едрите стрелкуването е почти гарантирано ( те стават само за зелен лук). Щом времето се позатопли и цветоносите веднага се появяват.
Друг плюс е по-ранната реколта. Ползата тук е двойна: първо, когато луковата муха започне да лети, лукът е достатъчно укрепнал и увреждането е по-слабо; второ - на освободените вече площи може да се засее втора култура, която до есента съзрява спокойно.
Ранната реколта се съхранява по-добре, защото през зимните месеци лукът се закалява и укрепва.
Отглеждане на предзимен лук
Лукът е студоустойчиво растение на дългия ден. Неговите изисквания към топлината през отделните фази на развитие са различни – оптималната температура за развитие на листна маса е 20-23 градуса по Целзий. Корените се развиват при 2-3 градуса, а над 5 градуса растежът им протича много бързо. Към светлината лукът е много взискателен и не понася никакво засенчване.
За отглеждане на лук се избират по-леки, песъчливо-глинести или глинесто-песъчливи почви с неутрална реакция, богати на хранителни вещества, плодородни и чисти от плевели. Неподходящи са непроветриви ниски места с тежка, глинеста и задържаща сняг и влага почва.
Сортът лук се избира в зависимост от предпочитанията и вкуса, но едрината на посадъчния материал е задължително да отговаря на изискванията. Добре е да се сортира и различните фракции да се засаждат поотделно.
Лукът трябва да се отглежда на повдигнати лехи. Засажда се в бразди на разстояние 15 см една от друга – дълбочината им е 4-5 см, а разстоянието между луковиците е 6-7 см.
Внасянето на минерални торове преди засаждане води до повишаване на добивите – суперфосфат в норми 40-50 кг/дка, а на по-леки и песъчливи почви и калиева сол 15-20 кг/дка. С амониева селитра лукът се подхранва по време на окопаването.
