От миналата година единственият производител на зеленчуци в община Тервел Адриан Николов е председател на Националното сдружение на младите фермери, което преди това се ръководеше от Венцислав Петков от Мало Конаре. Помните разочарованието на Венци от българската администрация, заради което в края на септември заедно със семейството си той реши да емигрира в Англия. По повод това свое решение пред Синор.бг той простичко обясни как в сектора на плодовете и зеленчуците бизнес вече трудно може да се прави - не само поради липсата на контрол върху вносителите на конкурентна продукция, но и заради параванно прокарваните мерки за подпомагане на земеделските производители, където субсидирането масово се излива не в реално работещите фермери.
Но да се върнем към онази малобройна извадка от млади фермери в страната, които като Венци и Адриан са решили, че в градинарството все пак има хляб и че то е възможна алтернатива за производство на качествени родни домати, краставици, пипер и какво ли още не.
Решението да се захване със зеленчуци Адриан взима още преди 7 години - независимо от факта, че няма професионален опит в агрономството. Завършил е международни икономически отношения и психология, като за известен период пробва в различни поприща. Искрата, която го пали, се намира в Тервел, където го тегли старата къща на прадядо му - стар занаятчия майстор-кожар и където баща му се занимава със земеделие.
„Преди демокрацията в нашия регион са се отглеждали стотици декари със зеленчуци, които през годините тотално са заменени със зърно. За мен обаче зеленчукопроизводството беше добра алтернатива, още повече че като млад човек очаквах да ползвам и преференциите, организирани по линия на ЕС“, разказва Адриан Николов. Много бързо разбира, че на преференции няма как да разчита, още повече че за 7-годишната си дейност като активен земеделски производител е одобрен само с едни проект по подмярка 6,3. А и пречките по изпълнението му били толкова големи, че от цялото упражнение му е останала огромната досада с бумащината, която едва ли би си причинил повторно. Затова и в бъдеще ще разчита само на банкови кредити за модернизация.
Днес семейството му отглежда около 300 декара основно с домати и краставици, като в бизнеса се включва почти цялата рода – не само родителите и брат му, но и други роднини, защото „проблемът с работната ръка в региона е брутално тежък и ако ние сами не участваме в процеса, бихме обрекли реколтата си на провал“, коментира Адриан.
На въпроса кой от проблемите би откроил като основен за бранша, Николов категорично посочва липсата на контрол в субсидирането. „Фалшивите схеми за източване на средства по линия на обвързаното подпомагане за мен е най-голямото безобразие, допуснато да се случва в държава-членка на ЕС“, посочва Николов. „Разбирам, заради недомислие проблемът с тиквите да се случи веднъж…Но всички ние сме свидетели как едни порочни схеми се въртят с какви ли не култури вече трета година – от тикви, през картофи и лук, за да стигнем тази година до доматите“, мрачно отбелязва младият фермер.
И добавя огромното си недоумение от поведението на чиновниците в министерството и фонд „Земеделие“, които се чудят как да замаскират смешните статистики с увеличените площи с картофи или домати, от които на пазара не се вижда и тон продадена продукция.
Адриан не е от хората, които безпочвено критикуват, без да могат да дадат решение на проблема. Убеден е, че проблемът е в липсата на контрол, който може много бързо да бъде решен още с попълването на данните от заявленията по директните плащания, депозирани във фонд „Земеделие“ при всяка кампания. „Никой не ни пита, но всеки от нас може да посочи на администрацията начините да откроят измамите – и то без другата огромна глупост, която беше въведена с отчитането на фактурите за реализираната продукция, където масово се ползват фалшиви документи“.
Контролът може да стане изключително лесно още при въвеждането на данните в общинските служби, където след очертаването на площите фермерите декларират културите, които ще гледа през съответната година, категоричен е Николов. И обяснява системата.
Чиновникът във всяка община веднага може да засече от „историята на земеделския производител“ кога един производител на зърно, който традиционно е отглеждал само слънчоглед, пшеница или ечемик, изведнъж обявява 300 или 400 декара тикви, картофи или лук. "Не казвам нищо лошо за подобни намерения, но чиновникът лесно би могъл да постави този фермер в графа „рискови“ и през май или август, когато зеленчуците трябва да на полето, да провери на място дали реално те съществуват", обяснява Николов.
Така масовата практика да сееш пшеница и веднага след жътвата на същото място да засадиш евтини домати, които е ясно, че няма как да узреят, ясно показва, че е чиста проба фалшива схема за точене на субсидии, посочва Адриан. И се мотивира с онази безумна статистика при картофите през 2018 г., когато само в рамките на една година площите с картофи „избуяха“ от 40 хиляди на 120 хиляди декара.
Според Адриан същото тази година се случва и с доматите, защото схемаджиите се преместиха от картофите към доматите, в резултат на което последната статистика на министерството на земеделието показва, че това лято площите с домати са нараснали с 11 хиляди декара.
„Как няма да нараснат, като от декар домати схемаджиите ще получат между 110 и 120 лева. Само че тази година сами се изиграха, защото най-голяма субсидия ще получат хората, засадили картофи, а не домати. И това е от глупост, защото тези, които минаха към доматите, освободиха заделения бюджет за обвързаната подкрепа за картофите, в резултат на което за декар картофи през 2019 г. колегите ще получат около 150 лева“, коментира Адриан. Добавяйки как в това няма логика, защото картофите имат много по-ниска себестойност, за да получават по-голяма подкрепа – и то не за друго, а заради бруталността на схемаджиите, които източват парите на същинските производители на домати.
При встъпването в длъжност на новия министър на земеделието Десислава Танева Адриан Николов е предложил своята идея за контрол на фалшивите схеми през декларациите, които всеки фермер попълва в кампанията на директните плащания. „Все още нямам отговор, но скандалът ще гръмне още през февруари 2020 г., когато след изчисленията на обвързаната подкрепа се види, че за картофи се получава с 40 лева повече, отколкото за домати, където ръчният труд и разходите са много по-големи“, заключава председателят на сдружението на младите фермери.
И накрая риторично ни попита дали чрез нас, медиите, този проблем най-после ще намери решение. Защото все по-често във форумите под нашите статии колегите с тъга обобщават как всеки в тази държава се спасява сам. Докога ли, ще попитаме ние.
Екатерина Стоилова
