В разгара на противоборствата около свалянето на данъка върху добавената стойност (ДДС) за ресторантьори и книги, чиито законодателни промени се обсъждат на първо четене днес в парламента, бившият председател на Националното сдружение на младите фермери и производител на зеленчуци от Тарвелско Адриан Николов е твърдо убеден, че бизнесът с храни по никакъв начин няма да се пребори за нисък ДДС.
Като мотив за твърдението си той посочва факта, че данъчната политика обикновено се прилага на принцина на скачените съдове, където намаляването на едни данъци е обвързано с увеличаването на други. Или, ако се свали ДДС за всички стоки - примерно с 3-4%, това автоматично би трябвало да се коригира с по-висок корпоративен данък, защото всички знаем, че 10-процентният данък върху печалбата в България е необяснимо нисък.
Затова и Адриан Николов е категоричен, че кабинетът по никакъв начин няма да свали ДДС върху храните, за което се борят колегите му в сектор „Плодове и зеленчуци” и прерабортаветелната индустрия. Изразявайки силни съмнения, че в крайна сметка ще се стигне дори до 9% ставка за ресторантите и книгите, защото според него в условията на криза данъчното законодателство не би трябвало да се пипа, а това мнение се застъпва и от редица икономисти.
Според Адриан обаче, е настъпило времето за рязка смяна в политиките по отношение на земеделието и хранителната индустрия, защото до този момент не се усеща адекватност в прилагането на мерките в защита на бизнеса, а това обезсърчава силно хората от бранша. „Пълна подигравка за нас беше решението обвързаната подкрепа за сектор „Плодове и зеленчуци” за 2021 г. да ни се предостави като кредит с 2% лихва. И сега нямаме проблем да вземем заем с такава лихва от банките, защото сме лоялни платци и мнозина от нас го правят”, коментира Николов. „Обещават ни се едни кредити в далечно бъдеще, вместо да получим реална помощ сега, когато имаме най-голяма нужда от тях при залагане на реколтата”, допълва фермерът. И риторично пита министерството защо липсва чуваемост спрямо реалните потребности на работещите в сектора. Само при доматите досега себестойността му е 150-200 лв. на дка, при положение че предстоят цял куп нови разходи по окопаване и бране, така че в краяна сметка ще набъбнат до 300-400 лв. на дка. Но вместо браншът да получи безвъзмездна помощ сега, му се дават заеми, което е жива подигравка с труда на хората, които все още упражняват този рисков труд да гледат домати и краставици.
Според Николов най-големият проблем ще възникне заради огромното засушаване в Североизточна България, което застраши не само зърнопроизводителите, но и производителите на зеленчуци.
„При сега действащите минимално изискуеми добиви от домати, пипер или краставици, необходими за плащането на обвързаната подкрепа в бранша, градинарите по никакъв начин няма да отговорят на изискванията. Което означава, че в края на годината няма да получим дори тази единствена субисидия, защото добивите ни ще са под чертата”, алармира младият производител от Тервелско. Ще припомним, че той единствен в региона произвежда зеленчуци върху над 100 декара площ, но за разлика от колегите си в Пловдивско, където има напояване, реколтата му разчита единствено на дъждовете. Затова и от декар получава много под 8-те тона, които някои достигат в Пловдивско.
„Нямам представа как в министерството са изчислили, че при краставиците минималните добиви трябва да са 2 хиляди кг от дка, след като от дългогодишния ми опит с неполивното градинарство трудно достигам тези количества”, риторично пита Николов. В същото време при динята минималните добиви са снижени, затова той предлага при бъдещата си среща с администрацията да решава точно тези проблеми.
„Химера е да се надяваме на ниско ДДС за пресните зеленчуци, но би могло да ни се помогне с въвеждането на регионален принцип при определянето на минималните добиви за тази година, за да не изгорим поне със субсидиите по обвързаната подкрепа”, заключава Николов. Единственият плюс от досега прилаганите мерки е решението фактурите за тазгодишните добиви да се доказват до края на декември, така че помощта за бранша да се изплати месец по-рано от очакваното, допълни фермерът.
В заключение младият земеделец посочи, че кризата с коронавируса COVID-19 удари сектора в момент, „в който малко се бяхме закрепили над повърхността, дори и с плахото преборване на схемаджиите, които източваха нашите субсидии. Проблемът е, че сега всичко се връща обратно - с най-ниското подпомагане за сектора на плодовете и зеленчуците".
Екатерина Стоилова
