Противно на много кореняци, израснали в северозападните части на страната, собственичката на винарна „Боровица” Адриана Сребринова (която впрочем е родом от Копривщица) не приема клишето „СевероЗападнала България” като отличителен знак за региона. И макар че се е преселила в монтанското село Боровица само преди десетина години, тя се сраства напълно с традициите на балканджиите от Западна Стара планина. Затова и днес много точно именува този регион като СевероЗАПАЗЕНА България. Определение, идеално пасващо на хората от Предбалкана, които напук на бясната емиграция градят новия имидж на региона. Защото независимо от обезлюдяването на север до Дунава тук са останали немалко упорити българи, които неотлъчно следват традициите, всеки по свой начин.
И понеже сме във времето на гроздобера, историята ни е за двамата енолози от винарската изба в Боровица, които през 2006 г. купуват старата винарна от кооперация „Новоселска гъмза” и я превръщат в модерно предприятие. И което е най-важно – днес техните вина имат световна слава и печелят конкурси, до които България не можеше да припари през последните десетилетия.
Причините за успеха се коренят първо в уникалността на местните почви, които с високото съдържание на железни оксиди придават неповторимост на гроздовия сок, и второ – защото за бизнеса е нужен майсторлък, който двамата енолози притежават.
Като повечето български бизнесмени и двамата енолози са започнали от нищото – с полуразрушените и разграбени сгради на старата винарна и без собствени лозя.
Днес обаче „Боровица” притежават 120 декара с млади лозя в селото и региона - основно бели сортове. Не отминават и традиционната за региона гъмза, която се изкупува от земеделски производители от Боровица, Градец и Флорентина. Тук обаче важи стриктното изискване - да няма смесване с други сортове.
Самата Адриана Сребринова признава, че регионът я е покорил с невероятния вкус на местните лозя. Заради почвата те наистина притежават уникалност, която не се среща никъде по света. Затова и боровишкото вино се родее с френските си събратя около Бордо и Монпелие, чийто вкус носи неповторимост, типична за онези георграфски региони.
Преди да дойде в Боровица, еноложката е работела 16 години във винарни от Южна България. Но признава, че намира 
призванието си именно тук, където гроздето е твърде различно от южните сортове. По начина, по който Сребринова говори за отглеждането на лозята, личи инстинкта й да търси съвършенството. И с часове може да разказва за влиянието на местния климат върху плода или кога киселинността пада и гроздето трябва да се бере. Както и да предупреждава стопаните за набезите на осите, защото веднъж пробитото грозде ферментира на клона и губи качествата на реколтата.
В наши дни винарната предлага цели 57 асортимента, като в бъчвите ферментират гроздове от сортовете „ркацители”, „пино ноар”, „совиньон блан”, „марсан”, „русан”, „вионие” и др.
Огромната слабост и болка за Сребринова обаче си остава гъмзата - сортът, който през 90-те години на миналия век България не успя да защити като типичен за региона, и днес Унгария е в авангарда с тези вина.
За Сребринова гъмзата е „пино ноарът” за северозападния регион, защото желязосъдържащите почви наистина придават невероятен вкус на виното. Неслучайно в Боровица се гордеят с това вино, въпреки че количествата от него не са големи.
Избата в Боровица се числи към малките винарни. Годишният й капаците е 60 хиляди бутилки от всички сортове. Това обаче не пречи продукцията да е търсена и за 10-те години от съществуването близо 80 на сто от виното се изнася зад граница.
За всичките си 57 асортимента Сребринова говори като за свои деца. И с основание, защото качеството е неповторимо и днес малката българска винарна е сред малкото, включени в световния атлас на виното, издаван на всеки седем години. За сведение, в този атлас попадат наистина уникални вина, определени от независимо международно жури.
Може би затова Адриана Сребринова има самочувствието да принадлежи към ЗевероЗАПАЗЕНА България, накъдето бавно и полека се обръщат и други можещи хора, на които искрено трябва да се пожелае успех.
За срещата в Боровица Farmer.bg благодари на Българското дружество за защита на птиците, фондация WWF и "Икомедия", които в рамките на европроекта CAP for CAP и българо-швейцарското сътрудничество проведоха серия от срещи с фермери от Северозападна България.
Екатерина Стоилова
