За две седмици министерството на земеделието организира десетки проверки из къщите за гости, за да докаже на обществеността каква голяма част от проектите са изрядни, възнамерявайки някак си да върне доверието към институциите на погнусения от корупцията българин. Тези инспекции ще продължат до 14 юни, но едва ли някой се съмнява, че след някоя от тях ще се появи разобличен местен велможа, който да връща пари. Не заради друго, а за да са ефективни, тези проверки трябваше да се случат още преди пет години, когато имаше надежда да се потвърди измамната схема и когато хора от селските райони сами сигнализираха за тези нарушения.
Но въпросът е не толкова да припомняме безсмисленото раздухване на пошлия скандал със селските къщи, колкото да попитаме администрацията защо още преди седмица не задейства други проверки с участието на медиите – крайно належащите инспекции по тържищата и борсите, където само за дни цените на родните домати се сринаха двойно. И то напълно очаквано, след като всяка пролет българската общественост става свидетел на унизителната практика, при която родните зеленчукопроизводители се молят на властта да им осигуряват нормалното право за достъп до българския пазар.
Само че вместо да постъпват като колегите си от Гърция например (също държава-членка на ЕС), които действат безотказно срещу навлизането на храни от България, българските контролни органи все се оправдават с европейските нормативи, които видите ли пречели да се защити родното производство. И така за последните 10 години дори един килограм домати не е продаден на тамошните пазари, докато нашите преливат от гръцки зеленчук с вкус на пластмаса.
Ще дадем скорошен пример с оранжерийни производители от Югозападна България, които успели да си извадят разрешителни от всички държавни институции да продават домати в Солун. Но когато закарали стоката си там, се оказало, че били прогонени от общинските служби в града, защото представете си, нямали разрешително и от тях, посочи за Синор.БГ Атанас Кунчев, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.
На този фон трябва ли да си задаваме риторичния въпрос как така безвкусните евтини гръцки домати са добре дошли у нас, а българските гният по борсите. Или защо дотираните домати и чушки от другата ни южна съседка Турция и от Северна Македония не се проверяват по-обстойно от родните контролни власти за пестициди, както го правят в Гърция. Като държави извън ЕС тези основни конкуренти на родните производители използват много повече препарати за растителна защита, които не са разрешени от еврозаконодателството. Въпреки това нашите власти не ги връщат, нито пък данъчните си правят труда да проверяват облагаемата стойност на зеленчуците, които се декларират върху евроцентове и така не само свалят цената на вносната стока, но и ощетяват хазната с невнесени данъци.
Това обяснява и недоволството на зеленчукопроизводителите от Югозападна България, които заплашиха с протести, след като в рамките но броени дни цената на розовия домат падна от 2 на 1 лев. „Миналата година успяхме да ги излъжем, защото започнахме да произвеждаме розови сортове домати, с които спечелихме родния пазар, но тази година и те пуснаха розов домат на българския пазар, който въпреки че е безвкусен, печели заради ниската цена“, посочи още Кунчев. И обясни, че фермерите трудно биха разчитали на ефективна защита без ефективен контрол.
В края на миналата седмица Българска агенция за безопасност на храните обяви извънредни проверки из тържищата, които започват от днес, но въпросът е дали те ще синхронизират дейността си с останалите проверяващи звена като Националната агенция по приходите, Агенция „Митници“ и общинските власти. Като припомним и факта, че всичките контролиращи служби имат ценен опит в борбата с дъмпинговия внос, когато преди 7 години, тогавашният заместник министър на земеделието Явор Гечев (в момента председател на Националния съюз на земеделските кооперации) направи перфектна организация за пресичане на дъмпинговия внос на пролетни плодове и зеленчуци в страната. Въпросът е защо тази практика не се пое от следващите ръководители в това министерство, питат браншовиците.
Ръководството на асоциацията на производителите на оранжерийна продукция има надежди, че наскоро назначеният по препоръка на бизнеса зам. министър Чавдар Маринов ще предложи работещ вариант в защита на зеленчукопроизводството. „Очакваме среща с министъра на земеделието Десислава Танева, с която да обсъдим варианти за контрол на дъмпинга“, посочи Атанас Кунчев.
Остава да видим развръзката на тази сага, проточила се повече от десет години. Защото въпреки безплодието на досегашните мерки бизнесът все пак се надява на бъдещ успех. Но не като със закъснелите проверки на къщите за гости, които съмнително водят до ненаказаност на невидимите организатори на престъпните схеми в земеделието.
