При сегашната система на подпомагане на земеделието в страната фалиралите пиперопроизводители ще бъдат заменени от стопани, които са твърде далеч от занаята, но „заради субсидиите ще търсят високодобивни сортове, чийто огромен недостатък е, че са само вода и люспи и от тях не стават добри консерви като от традиционните български капии“. Това прогнозира пред Синор.БГ Георги Василев от Асоциация „Български пипер“, според когото до 20 години страната ни едва ли ще си възвърне позициите в зеленчукопроизводството, тъй като малкият бизнес тотално е изхвърлен от професията.
За пример той даде срива в зеленчукопроизводството през последните години, най-вече през 2018-а, когато заради тежките метеорологични условия 30 на сто от пиперопроизводителите в страната фалираха. Пазарът обаче не търпи празно място и през 2019 година интересът към пипера ще се засили, още повече че браншът постигна постоянен бюджет от 6,5 млн. лева по обвързаната подкрепа.
„Новите в бранша обаче ще купуват чушки, които дават между 4,5 и 6,5 тона от декар вместо българските капии, чието качество е несравнимо по-високо, но максималните добиви от тях са между 1,5 и 2 тона“, посочи експертът.
Според Василев големият проблем е в пълния отказ от подкрепа на малкия и среден бизнес. „В Турция и Македония пиперопроизводството се стимулира като поминък на хората от селата и ако там в едно село има 100 къщи, то в половината от тях се отглежда пипер върху малки площи от половин, един или два декара, което крепи производството“, посочва Василев. В същото време в България работната ръка отдавна се разпиля да търси работа в чужбина, затова днес се насърчава само едрият бизнес, само че при него не се държи на качество, а на количество.
И докато министерството подкрепя основно едрия бизнес, на практика той слага прът в колелата на преработвателните предприятия, които се нуждаят от качествени чушки, а те са в основата на традиционните български консерви. Като припомни, че до този момент 240-те консервни предприятия в страната са направили инвестиции за 2 милиарда лева, Василев попита защо не се прави нищо за осигуряване на качествена суровина за тези мощности. Вместо това се измислят схеми за подкрепа на картофи, при които само за 2018 година е замислено източване на около 11 милиона лева по обвързаната подкрепа, допълни експертът.
Проблемите с неадекватната подкрепа са били обсъждани за пореден път на 11 януари т.г. от браншовите организации в областта на плодовете и зеленчуците, които са имали среща в министерството на земеделието и храните по повод предстоящи нотификации за ново финансиране.
„Предлагат от тази година да се отпускат помощи за производство на домати за преработвателните предприятия, но ако тези схеми копират досегашните с картофите, едва ли ще има ефект и от това подпомагане. Още през миналата година браншовите организации от сектора предложихме 8 мерки срещу това безогледно източване на средства, но администрацията се оказа напълно глуха към нашите идеи“, посочи Георги Василев.
Попитан дали тази година очаква увеличение в производството на основните зеленчуци, Василев обясни, че при пипера вероятно площите ще се завишат, тъй като през миналата година от 26-те хиляди декара бяха получени едва 20 хил. т чушки, затова и изкупните цени скочиха до 2 лева за килограм от полето.
Възможно е площите с пипер тази година да стигнат и 40 хиляди декара, но този занаят е труден, изисква страшно много ръчен труд и ако с него се захванат производители на зърно, ще имат нужда от много добри агрономи, за да постигнат високи резултати, категоричен е експертът.
„Изумен съм от стихийността, до която ни доведоха европейските субсидии. Както зърнопроизводителите остро критикуват инвестициите в лавандула, предизвикали маса проблеми в Добруджа, така и догодина ние ще критикуваме същите тези лавандуладжии, които заради пренасищането на пазара ще фалират и вероятно ще се насочат към пипера“, прогнозира Василев. И заключи, че именно заради тези липси на политики българското земеделие трудно би излязло от омагьосания кръг на безалтернативността, в която го държат чиновниците. Неслучайно в министерството на земеделието вече трудно ще видите агроном с повече от 5-годишен стаж в професията.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
