През 1993 г. архимандрит Йоан Крестянкин отправя към християните беседа по повод Възкресение Христово и Светлата седмица, която започва от днес и ще продължи до събота преди Томина неделя. Синор.БГ публикува със съкращения тази беседа, която осветлява същността на Възкресението.
„Чеда Божии! Преизпълнен с неземна радост, ви поздравявам с пламъка на божествените думи: „Христос възкръсна”. Благодатният огън на тази спасителна вест отново слезе над гроба Господен и се разнесе по целия свят.
Няма в нашата Православна църква служба по-величествена, по-прекрасна от пасхалната утреня. Затова всички вярващи се стичат в Божия храм през пасхалната нощ. Пасхалното богослужение действително прилича на великолепен пир, който Бог е приготвил за дошлите под благодатния покрив на Неговия Дом.
Вникнете в съдържанието на „Огласителното слово” на св. Йоан Златоуст! С бащина ласка и топлина господ приема всички, които е обикнал с цялото си същество: „Блажен е оня, който в първия час е дошъл при Бога” – това са онези, които още от младостта вървят неотклонно по неговите стъпки.
Но не отхвърля и хората, които, преодолявайки съмненията в душата си, се приближават до него чак в зряла, дори в преклонна възраст: „Нека и те да се не боят от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър – приема последния като първия, делата цени и добрите разположения хвали”.
Всички вие, които сте били в храма в пасхалната нощ, сте изпитали необикновен възторг. Душите ни ликуват, преизпълнени с чувство на благодарност към нашия господ и спасител за подарения ни вечен живот.
Нали възкръсналият Христос издигна човешкия род от земята към небето, придаде на човешкото съществуване възвишен и благороден смисъл.
Душата ни копнее за вечния щастлив живот. Търси го… Затова хората с такава духовна жажда се устремяват към храма Божи. Не само вярващите, но и онези, чието съзнание стои далеч от християнската религия.
Те идват не само за да се насладят на тържественото богослужение. Сърцата им се стремят към светлината на незалязващото Слънце на Правдата, жадуват за истината…
А вярващите с особена сила усещат преизобилно изливащата се в тази свята нощ светла радост от Христовото Възкресение.
Това не е странно. Възкресението е основата на нашата вяра, неразрушима опора в нашия земен живот. Чрез това събитие Христос даде на хората да постигнат истинността на Неговото Божество, величието на възвишеното Му учение, спасителността на Неговата смърт. Възкресението на Христа е завършекът на Неговия жизнен подвиг. Друг край не би могло да има, защото той е пряко следствие от нравствения смисъл на Христовия живот.
Именно чрез възкресението на Христа за човека се откри новият свят на светостта, истината на блаженството.
През своя земен живот Спасителят неведнъж е произнасял драгоценните за вярващите думи: „Аз живея, и вие ще живеете” (Иоан. 14:19); „Моя мир ви давам” (Иоан. 14:27); „Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна” (Иоан. 15:11).
Новият живот се разкри за нас. Дадена ни е възможност да умрем за греха, за да възкръснем с Христос и да живеем с Него.
В Посланието до римляните апостол Павел казва: „Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението… ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него”.
„Пасха, открехваща ни вратите на рая” – пеем в пасхалния канон.
Не съществува, скъпи мои, по-светла от пасхалната радост. Понеже ние се радваме за това, че чрез Възкресението ни бе явен вечният живот.
Днес празнуваме извършването на най-великото тайнство – Възкресение Христово, победата на Жизнеподателя над смъртта! Нашият Спасител възтържествува над злото и мрака, и затова е така разкошно великденското богослужение в Православната ни църква.
Дълбокият смисъл на Възкресение Христово се корени във вечния живот, който Господ дари на Своите последователи. Ето, вече почти 2000 години ние непоколебимо вярваме не само в това, че Христос възкръсна, но и в своето бъдещо възкресение.
През своя земен живот Христос многократно е говорил за себе си като носител на възкресението и живота. Но тогава тези божествени думи на учителя били неразбираеми не само за народа, който слушал словото му, но и за неговите ученици и апостоли.
Смисълът на тези думи станал ясен едва след Възкресението. Едва тогава и апостолите, и учениците Му осъзнали, че Той наистина е Владика на живота и Победител на смъртта. И тръгнали да проповядват по целия свят.
Ние, възлюбени, в тези дни радостно се поздравяваме един другиго, произнасяйки: „Христос възкръсна” – и ще правим това в продължение на 40 дни до празника Възнесение Господне.
Само две думи. Но това са чудни думи, изразяващи твърдата ни вяра в най-голямата утеха за човешкото сърце: истината за нашето безсмъртие.
Христос е Животът!
Христос възкръсна – и да се възрадват душите ни в Господа.
Христос възкръсна – и изчезва страхът от смъртта.
Христос възкръсна – и сърцата ни се изпълват с радостна вяра, че след Него ще възкръснем и ние.
Да празнуваме Пасха – означава да станем нови хора.
Да празнуваме Пасха – означава с цялото си сърце и помисли да благодарим и да прославяме Бога за неописуемия му дар: дарът на възкресението и любовта.
Ние с вас се радваме и ликуваме в тези дни, възхвалявайки и прославяйки подвига на победата на божествената любов.
Христос възкръсна!
Да разтворим широко сърцата си за страдащия, умрял и възкръснал заради нас Христос. И Той ще влезе, ще изпълни със Себе Си и Своята светлина нашия живот, като преобрази душите ни. А ние, в отговор на това с любов да се устремим към Него по нашия кръстен път, защото в края му наистина ще просияе и нашето възкресение за живот вечен.
Да празнуваме Пасха – означава да се превърнем в нови хора. Това спасително за душите ни състояние, обични мои, пожелавам от цялото си сърце на всички вас!“
