Белокрилката е топлолюбив неприятел, широко разпространен в нашата страна. Вредоносната муха е наречена още оранжерийна и е проблем номер едно, защото затворените култивационни съоръжения са нейното убежище за зимуване. Многоядна е и напада зеленчукови, полски и технически култури, декоративни, както и много плевели.
Тази малка снежнобяла муха неслучайно е известна и като „бялата смърт на растенията“. Размножава се много бързо и за кратко време изсмуква соковете им, така че младите разсади умират буквално пред очите ни. Чувства се отлично в съоръжения с лоша вентилация, а гъсто засадените растения създават идеални условия за бързото увеличаване на популацията.
Белокрилката развива 10-12 поколения годишно, като продуктивността е от 60 до 530 яйца. Най-напред се развиват по разсадите, като се заселват по долната страна на листата, като през деня са неподвижни и се разлитат само ако са обезпокоени. Активни са през нощта и прелитат от едно растение на друго. През април-май възрастните излизат и нападат растенията, отглеждани на открито, а през есента отново се прибират.
Това не е изненадващо, защото белокрилката е топлолюбива и обича температури около 30 градуса по Целзий. При 10 градуса изпадат в анабиоза, а само ларвите им продължават да работят активно, но като се затопли всичко започва с предишната интензивност.
Скоростта на възпроизвеждане на белокрилката е удивителна. Достатъчни са само три седмици едно яйце да се превърне в напълно развит индивид. Най-ненаситни са ларвите, а между другото, те на практика не са застрашени от химична обработка, защото имат защитна обвивка. Това е и една от причините, които затрудняват борбата с белокрилката.
Ситуацията се влошава и от факта, че вредителят освобождава сладък сок, с който покрива растенията, а по-късно върху него се развиват саждиви гъбички, от които листата и стъблата почерняват. Фунгицидите само забавят тяхното развитие, но не са в състояние да ги унищожат напълно.
Белокрилката разнася вирусна хлороза, къдравост по листата и още цял букет вирусни заболявания, което налага много бързи действия.
Борба с белокрилката
В борбата с този опасен вредител може да се използва неговата нежна същност. Работата е в това, че не понася температурни промени. Висококачествената вентилация ще осигури тези условия и ще намали количествата белокрилка.
След прибиране на реколтата в оранжериите могат да се използват серни димки за опушване. Изгарянето на всички растителни отпадъци, както и прекопаването с внасяне на дървесна пепел също са ефикасни превантивни мерки за намаляване на белокрилката.
Замразяването на оранжерията през зимата, когато няма растения помага да се отървем от вредителите. Но ако са вече там, когато сме засяли разсадите, трябва да прибегнем до растителна защита с подходящи инсектициди: Би 58 0,1%, 21 дни; Вазтак 0,03%, 7 дни; Децис 0,017%, 7 дни; Актара 0,03%, 3 дни; Актара 0,03% + Актелик, 3 дни; Конфидор 0,08%, 3 дни; Моспилан 0,02%, 3 дни; Фюри 0,02%, 1 ден и др.
За по-отдалечените периоди от плододаването могат да се използват препарати с продължителен карантинен срок.
В биоземеделието могат да се използват жълти лепещи ленти, а също и Нимазал (НИМ АЗАЛ) – универсален биологичен препарат, който съдържа масло от нийм и азадирахтин. Той образува върху листата тънък филм, който пречи на спорите на гъбите да се развиват, а също въздейства върху ларвите. В процеса на хранене те поемат азидирахтина, който убива апетита им, след два часа престават да се хранят и умират преди да са станали възрастни насекоми. Препаратът не е токсичен за пчелите и унищожава до 98-99% от популацията на вредителите.
