Белокрилката е сред най-опасните вредители по зеленчуковите култури. Наречена е така, защото тялото и крилата и са покрити с бял восъчен прахообразен налеп и външно изглежда, че наистина е бяла. Скрива се по долната страна на листата, но когато се разклатят, бял облак от насекоми излита във въздуха. Това подсказва, че трябва да се вземат спешни мерки.
Белокрилката напада много и различни зеленчуци като домати, пипер, краставици, тиквички, патладжан, салати, спанак, фасул, редица декоративни растения и плевели. Тези култури се отглеждат по различно време на годината, което дава възможност да се увеличава плътността на вредителите.
Развитието на белокрилката е сложно, а ларвите й освен всичко друго са покрити с восъчна защитна бариера и това ги прави практически неуязвими за повечето инсектициди. Поради това борбата с този вредител е много трудна. От яйце до ларва са нужни две седмици, а до възрастно насекомо само 25 дни.
Всяка женска снася от 130 до 280 (понякога до 500) яйца по долната страна на листата. Вредят възрастните, ларвите и нимфите – хранят се с листа и по-ограничено с листните дръжки, стъблата и плодовете. По горната част на листните пластини се появява налеп, върху който впоследствие се развиват гъбички, предизвикващи деформация и изсъхване. Ако не се вземат необходимите мерки, листата могат да загинат напълно, което води до отслабване на растенията и изоставане в растежа, а всичко това – до по-слабо плододаване и влошаване на качеството на продукцията.
Белокрилката развива до 10-12 поколения за година при благоприятни за това условия. Когато температурите паднат, възрастните мигрират в закритите съоръжения или по домовете, внесени заедно с цветята и там зимуват. Установено е, че независимо от южняшкия си произход, белокрилката издържа на минус 15 градуса по Целзий при безснежно време до седмица, а в условията на снежна покривка преживява при по-ниски температури.
"Виссер опора" предлага решения срещу този вредител
Вредителите през деня стоят неподвижни, освен когато растението се разклати, но летят само на къси разстояния и кацат почти винаги от долната страна на листата. Активни са през нощта и тогава прелитат от едно растение на друго.
Превантивни мерки
В борбата с белокрилката превенцията е много важна. На първо място трябва да се обърне внимание на затворените съоръжения, ако има такива. След края на сезона е необходимо да се премахнат всички растителни остатъци и да се обработи почвата. В празните оранжерии е полезно да се използват серни димки.
Сеитбообращението и изгарянето на растителните осатъци са особено полезни стъпки в борбата с белокрилката. Много важно е и своевременното отстраняване на плевелите и спазване на схемите за засаждане на зеленчуковите култури.
Белокрилката е тропическо насекомо и когато е твърде студено или твърде сухо – популацията намалява значително.
Борба с белокрилката в закрити съоръжения и на открито
Борбата с белокрилката трябва да бъде постоянна, включвайки всички мероприятия – агротехнически, биологични, физико-механични и химични. Наблюдението на растенията започва още с поникването на разсадите и при нужда се извършва необходимата обработка, която понякога продължава до края на вегетационния период.
1. В закритите съоръжения могат да се поставят висящи лепливи капани с жълт цвят. Можем да използваме и парче дърво или шперплат, боядисани в жълто и намазани с вазелин. Белокрилките обичат този цвят и полепват по тях. От време на време може да се забърсват и намазват отново с вазелин.
2. Измиването на растенията с чиста вода ще намали значително популацията им, но трябва да се съобрази с поносимостта им към мокрене на надземните части.
3. Белокрилката обича тютюневите цветове. Ако засадим няколко храста в градината, вредителите ще се съберат върху тях и остава само да ги третираме периодично с инсектицид. Така може да се унищожи цялата популация на вредителите.
4. Когато не е възможно да се намали значително популацията на белокрилката, тогава не остава нищо друго освен химична обработка – използването на инсектициди, която не е препоръчителна, а задължителна. В зависимост от стадия на развитие се използват препарати с различен начин и период на действие.
Задължително е строгото спазване на карантинните срокове.
В началните стадии на развитие се използват инсектициди с по-дълъг карантинен срок: Дека ЕК – с контактно и стомашно действие, Булдог 0,25 ЕК (карантинен срок 21 дни), Нуреле Д-10 (28 дни) и др.
С наближаване на времето за зреене или по време на прибиране на реколтата се прилагат: Моспилан 20 СП (карантинен срок 3 дни), Циперкил 500 ЕК (карантинен срок за зеленчуци 3-7 дни), Афитек ЕК (без карантинен срок, но се препоръчва интервал от 2 дни до прибиране на зеленчуците), Абанто (карантинен срок за зеленчуци 1 ден) и др.
Задължително е да се спазва посочената от производителя дозировка за различните видове и да се опръскват листата от долната им страна. За зелевите култури е задължително към работния разтвор да се добавя прилепител.
Белокрилката е вредител, който развива устойчивост към инсектицидите много бързо, а за да се избегне резистентност, трябва да се редуват препарати с различно активно вещество, както и механизъм на действие.
