Белокрилката е дребна бяла мушица, чиято дължина не надвишава 2 мм. Идва от тропическите региони и се размножава много интензивно, като дава 10-12 поколения годишно. Освен от топлина, тя се нуждае също от влага и затова е чест гост в оранжериите, но при благоприятно време се размножава със същата интензивност и на открито.
Белокрилката има голям брой гостоприемници – краставици, тиквички, домати, пипер, патладжан, а също фасул, спанак, салати, много декоративни растения и плевели. Тези култури могат да се отглеждат по различно време на годината и това дава възможност вредителите да се намножават в голяма плътност, което нанася сериозни щети на продукцията.
Възрастните снасят до 280 яйца по долната страна на листата – ларвите и нимфите се развиват и хранят там. По горната част на листата се появява налеп, върху който впоследствие се развиват гъбички, листата се деформират и изсъхват.
Белокрилката разнася десетки опасни вирусни заболявания, които водят до сериозни поражения върху растенията, което я прави още по-опасен вредител.
Затова е изключително важно да установим дали белокрилката загива през зимата.
Тази южнячка зимуваше предимно в оранжериите, където е топло и влажно, но през последните години зимите са топли, а това прави възможно преживяването на белокрилката и на открито. Това създава сериозни проблеми на производителите.
Устойчивостта на измръзване на белокрилката е висока – установено е, че издържа до минус 15 градуса по Целзий без сняг, като тези температури трябва да се задържат поне седмица. При снежна покривка преживява при много по-ниски температури. Това съвсем не е обнадеждаващо да загине от студовете и я прави трудно победима.
Борба с други вредители по културите
Превантивните мерки за защита от този опасен вредител се свеждат до редовно почистване на плевелите около растенията, които също са обект на нападение и източник на зараза. Важно е съберете и унищожите старите листа и растителни остатъци, по които има натрупани ларви и нимфи.
Защитата на растенията е голям проблем, защото белокрилките са развили висока устойчивост – личинките им, хранейки се от листата и стъблата, създават около себе си восъчен слой, който се явява препятствие пред препаратите и те не могат да си свършат работата. Това налага голям брой пръскания с инсектициди, като в началните стадии на развитие те са с по-дълъг карантинен срок – Би-58 и Булдог 0,25 ЕК (21 дни) или Нуреле Д-10 (28 дни).
При наближаване на времето за зреене или прибиране на продукцията се използват Талстар 10 ЕК, Ципергард 25 ЕК, Вазтак 100 ЕК, Децис2,5 ЕК и др. с карантинен срок 7 дни, Адмирал 10 ЕК и Моспилан 20 СП (карантинен срок 3 дни) или Фюри 10 ЕК с карантинен срок 1 ден.
Карантинните срокове трябва да се спазват строго.
