Начало » Новини » Страната
14.03.2019 г.

Трайността на зеленчука може да се повиши три пъти с нова технология, прилагана в ЕС

За цифровата икономика и въздействието върху хранителната верига
Трайността на зеленчука може да се повиши три пъти с нова технология, прилагана в ЕС

sinor

Европейският парламент публикува изследване на тема „Въздействието на цифровата икономика върху хранителната верига и Общата селскостопанска политика” - тенденция, която е от значение за бъдещите политики в агросектора. Анализът е изготвен от Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент с цел да се направи преглед на начините, по които „фермерско-технологичната революция” би имала въздействие върху селскостопанския сектор в близко бъдеще, съобщиха от Института за агростратегии и иновации.

В документа се посочват ключовите технологични постижения до момента, които се използват за „реформата на селскостопанските технологии“ . Отговаря се на въпроса какво е въздействието на конкретните технологии върху развитието на агро-хранителната верига и на вертикална интеграция на веригата на доставки. Целта е да се наблегне на значението на тези технологии за модернизацията на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Посочени са комбинациите от нови технологии, които се използват като Интернет на нещата (IoT), Големи данни (Big Data) и Изкуствен интелект (AI), или пък комбинацията на Изкуствен интелект и роботизация. Блокчейн технологията (Blockchain), виртуалната реалност и новите стратегии за електронна бизнес логистика се оказва, че са нови технологии, които работят независимо, като в същото време допринасят с нова и ценна информация по цялата верига на доставки.

В анализа се посочва, че новите предизвикателства пред фермерите са свързани с нарастващото търсене на производство в комбинация с промени в силовите отношения и нови бизнес модели, нестабилен добив поради климатични условия и променящите се нужди на клиентите. За да се преодолеят тези предизвикателства, секторът на хранително-вкусовата промишленост може да бъде подкрепяни от въвеждането на нови технологии.

В това отношение се дава пример с една от последните иновации в областта на храните, която гарантира по-висока трайност на плодовете и зеленчуците, които поради ограничената си трайност са причина за бързото им разваляне и бракуване. За да се повиши срокът им на годност, в Центъра за развитие на селското стопанство в канадската провинция Квебек е разработена технология за увеличаване на трайността на пресните храни до три пъти.

Нарича се ВЕЦ (хидрозащитен процес), зелена и безопасна за здравето технология, която включва потапяне на пакетирана храна в студена вода с хидростатичен басейн с компресия на 87,000 psi, в резултат на което унищожава микроорганизмите в храната и намалява развалянето им.

Десетки компании в ЕС вече прилагат този процес, като в бъдеще той може да се превърне в основна практика, предлагана от всички хранителни компании, се посочва в доклада.

С помощта на цифровите технологии ще се повиши и информираността на клиентите за качествата на храните. Тъй като броят на хората с непоносимост към храни или алергии се увеличава, индустрията вижда възможности за нови продукти, произтичащи от постоянни иновации и научноизследователска и развойна дейност в хранителни компании (например мляко без лактоза, хляб без глутен).

Новите технологии също могат да помогнат производителите да предоставят допълнителна информация за своите продукти чрез ефективна и евтина система. Растежът на онлайн хранителните стоки е друга тенденция, която ще продължи да се развива и да станат все повече потребители, задвижвани от нови технологии, движени от развиващия се клиент начин на живот.

Цифровите технологии ще повлияят и върху доставчиците на земеделски стопани, особено по отношение на препоръките, които те предоставят. Земеделските производители също трябва да бъдат убедени че данните, генерирани от новите технологии, са достатъчно точни, за да подкрепят решението на фермерите чрез достъпни платформи за обмен на данни. Те също трябва да са убедени в това дигитализацията предлага възможности за дистрибуция и търговия на дребно и влияе върху връзката с тях клиенти.

В доклада са посочени и проблемите, които трябва да се преодолеят за лесен достъп до нови технологии.

Изтъква се разликата между САЩ и ЕС, като се посочва, че фермерите в Евросъюза все още имат слаб достъп до подобни нови технологии за разлика от колегите им отвъд Океана.

Неравномерното покритие с интернет връзки в ЕС също е проблем, особено в отдалечените селски региони.

Малките и средните земеделски стопани търсят рентабилност и надеждност в новите технологии. В доклада е даден пример с България, където въвеждането на нови технологии може да се дължи на липсата на знания за нуждите на селското стопанство от подобни технологични решения.

В доклада се посочва още, че малките и средните земеделски производители имат затруднения с инвестиционните възможности, защото новите технологии са скъпи, а застрахователните схеми на този етап не са достатъчни за защита и покриване на рисковете от технологичните инвестиции на земеделските производители.

Ето защо финансирането чрез частно-публично партньорство е разработено за справяне с това предизвикателство.

Партньорите в хранителната верига разпознават нови възможности за по-добро съгласуване на търсенето и предлагането, подобряване на качеството на храните, намаляване на хранителните отпадъци, използването на ефективна логистика и др.

Това обаче може да се превърне в предизвикателство, ако създава се информационна асиметрия, защото някои участници във веригата на стойността имат по-широк обхват достъп до ценни данни и може да укрепи тяхната (пазарна) позиция за сметка на други, по-малко информирани страни.

Пример за действие за противопоставяне на това е платформата api-agro15, която предлага алтернатива за свободен обмен на земеделски данни на френска територия с формална етика и правна рамка.

Сред добрите примери са и изграждане на традиционна мрежа от заинтересовани страни около стопанствата, които да работят в името на бързата доставка на храните по веригата. Освен традиционните играчи като фермери, доставчици, дистрибутори, търговци на дребно и потребители с навлизането на дигиталните технологии се появяват и нови играчи (стартиращи), които влизат в мрежата да внедрят необходимите технологии, които анализират данните, генерирани от селското стопанство и хранителната верига.

Тези нови земеделски практики могат да обхванат цялата производствени процеси и инструменти, от оборудване като автономни трактори или безпилотни летателни апарати, до наблюдението на семената и културите чрез сензори. Прецизното земеделие революционизира селското стопанство промишленост със сантиметрова точност в областите и способността за управление на семена, торове, вода, култури и намаляване и насочване на пръскане на болни растения, осигуряване на непрекъснат контрол и поддържане вземане на решение.

Биотехнологиите също е сред факторите, които ще оформят бъдещето на селското стопанство. Пряката полза е възможност за създаване на растения, устойчиви на болести и дори на вируси, за които в момента няма лек. Това би намалило нестабилността на добива и би увеличило производството, като се ограничи използването на химически пестициди.

Чрез цифровите технологии и особено прецизното земеделие може да се стигне и до устойчиви екологични ползи, произтичащи от нови практики. Ролята на консултантите и доставчиците на земеделските стопанства ще трябва да се промени, за да осигурят цифровизацията

По отношение на услугите от решаващо значение за успешното приемане на иновациите е и разработване на умно и прецизно земеделие „Smart Farming“ и „Precision Farming“.

Тези две понятия често са взаимозаменяеми - интелигентното земеделие (известно още като земеделие 4.0 и цифрово земеделие) включва прилагането на информационни технологии за оптимизиране на комплексно земеделие. Например чрез интегрирането на интелигентните селскостопански технологии и съвременните данни технологиите позволяват сеитбата на семена да бъде адаптирана към специфична област, за да се осигури ефективно производство процес.

Прилагането на информационни технологии подпомагат фермерите при взимането на информирани решения, основани на конкретни данни. Прецизното земеделие и сензорните системи в производството предлагат успешни управленски методи за получаване на високи добиви.

Чрез интернет мрежите се стимулира сътрудничеството между производителите на храни, складирането на храни, логистиката и доставчици на транспортни услуги и фирми за търговия на дребно, които могат да работят заедно, за да гарантират ефективност

доставка на безопасна (r) храна на потребителите.

Информацията от сензорите и от дроновете също е ефективна, защото така се намаляват рисковете за селскостопанското производство чрез откриване болести рано или проектиране на подробни карти за напоителни цели, както и намаляване на въглеродните емисии в полза на изменението на климата и условията на околната среда.

Трайността на зеленчука може да се повиши три пъти с нова технология, прилагана в ЕС
4051

Последни материали
Виж
Пратката от над 20 тона ще бъде върната на изпращача или унищожена
Босна и Херцеговина спря внос на орехи от Румъния с високо ниво на афлатоксин B1
Нивото на масленост в суровото вещество е доста под изискванията за износ
Търговците в Украйна недоволстват от качеството на рапицата
Заради силната суша в края на юни и началото на юли
Понижиха прогнозата си за реколтата от пшеница в ЕС с над 2 милиона тона
Горски инспектори задържаха незаконно отрязания товар
В Сливенско вече крадат дървесината с тирове
С цел предотвратяване на разпространението на АЧС
БАБХ забрани продажбата на свинско и продукти от него на фермерските пазари
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 16-19 юли 2019 година
Хлебната пшеница на борсата поскъпна средно с 30 лева на тон
Свързани материали
Виж
Реалната ситуация
Агросекторът отчита 2 млн. лева срив в инвестициите, според новия аграрен доклад
Междинно изпълнение на ПРСР
Разплатените средства по селската програма са 27 процента от бюджета
Доклад на WWF
Един на всеки двама заети в риболовния сектор е жена
Пропуски в статистиката
Огромно разминаване за мащаба на застъпените площи, според Аграрния доклад за 2017 г.
Аграрен доклад 2018 г.
Малко над един милион декара от държавния фонд са пуснати на търг през 2017 г.
По данни от Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието
Брутната добавена стойност в селското стопанство и рибарството е нараснала с близо 9 на сто
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам