Краткосрочната прогноза в годишния доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН) за периода 2026-2029 г. В годишния доклад за икономическото развитие и политики в България - оценки и очаквания, се предвижда, че брутният вътрешен продукт БВП ще нараства с около 2,5-3,5% годишно, движен основно от европейските инвестиции и вътрешното потребление
Инфлацията в България през изминалата 2024 г. се забавя до 2,2%, което ни приближава до изпълнение на критериите от Маастрихт за членство в еврозоната. С бюджетен дефицит на начислена основа от 3% от БВП и консолидиран държавен дълг от 24.1% от БВП за 2024 г. - при референтни стойности съответно 3% и 60% от БВП, България изпълнява Маастрихтските критерии за дефицита и дълга на ЕС. След присъединяване към еврозоната важна промяна в държавния бюджет ще бъде вноската на страната в капитала на Европейския механизъм за стабилност, която се очаква да възлезе на 1,1 млрд. лв. и да бъде дължима на равни годишни вноски през първите 5 години от присъединяването към еврозоната.
Нов момент във фискалната рамка за периода 2026-2029 г. ще бъде увеличаването на разходите за отбрана с дерогация за тяхното отчитане по Пакта за стабилност и растеж. При незначителни усвоени средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и неполучаване на втори и трети транш по НПВУ, налице е риск от нарастване на консолидирания държавен дълг и увеличаване на зависимостта от финансиране от международните капиталови пазари, смятат икономистите на БАН.
Относително забавеното икономическо развитие на водещите търговски партньори и процесите на дезинфлация в световната икономика оказват пряко влияние върху външнотърговския обмен на България през 2024 г. и очертават перспективите през 2025 г. Износът на готови индустриални компоненти и подсистеми подчертава силната зависимост от състоянието на германската икономика, към която е насочен над 22% от общия износ на машини, оборудване и превозни средства от България през 2024 г. Българският износ на стоки към САЩ се движи между 2 и 2q5% от общия износ в периода 2018-2024 г. и далеч изпреварва вноса на американски стоки, който е приблизително 1% от общия внос на стоки в страната. При допускане, че се запази 20% адвалорно мито върху вноса от ЕС към САЩ, последващият пряк ефект от по-ниското търсене на европейски стоки поради тяхното оскъпяване и поемането на загубите от българските производители може да се оцени на 0.2% от БВП или около 420 млн. лв.
През 2024 г. пазарът на труда остава относително спокоен и се характеризира с нарастващ коефициент на икономическа активност, достигащ 74%. Въпреки това в България той продължава да бъде белязан от отчетливи регионални диспропорции, свързани както с обема и структурата на работната сила, така и с равнищата на заетост и безработица. Друг проблем е ограничената готовност на българския трудов пазар за дигитална трансформация, което произтича от ниския дял на дигитално подготвени хора и слабото навлизане на технологии в предприятията.
Краткосрочната прогноза на ИИИ при БАН е БВП да нараства с темпове около 2,5-3,5% годишно, движен основно от европейските инвестиции и вътрешното потребление, при условие, че глобалната и европейската икономическа среда не се влошат рязко. Вътрешното потребление се очаква да остане сравнително стабилно, подкрепено от устойчиво ниска безработица и прираст на доходите, който е вероятно да се забави спрямо предходни години. Намаляващата инфлация също би могла да подкрепи покупателната способност. Въпреки сериозните предизвикателства на търговските войни в световен мащаб, очаква се известно възстановяване на износа, следствие на динамичното развитие на сектора на услугите, осъществяването на програмата за превъоръжаване и предимствата, които България реализира в износа на военна промишленост, както и следствие на ефектите от присъединяването към еврозоната. Постигането на политическа стабилност, ефективното и бързото усвояване на средствата по НПВУ и кохезионните програми, ускоряването на структурните реформи и активната политика на пазара на труда и преодоляването на демографските проблеми, са от ключово значение за успешното интегриране на българската икономика в еврозоната.
Отправените препоръки към икономическата политика в страната са насочени към успешно интегриране на българската икономика в еврозоната, активизиране на инвестиционната активност, активиране на неактивното трудоспособно население, провеждане на фискална консолидация и развиване на потенциала на външнотърговските отношения, и запазване на стабилността на финансовия сектор.
В темата на фокус се оценяват предизвикателствата пред българския електроенергиен сектор от политиката и инициативите на ЕС в областта на енергетиката и климата. Прави се анализ на спецификите на потреблението на електроенергия в България, които показват, че българската икономика е енергоемка - с ниво на енергийна интензивност над средното за ЕС, което е следствие от 3 основни фактора. Първият е свързан със структурата на индустрията, в която доминират преработвателната и добивната промишленост, следва потреблението на електрическа енергия на човек от населението, което значително изостава от средното в ЕС и като трета причина - загубите от пренос и дистрибуция на електрическа енергия, които са значителни, въпреки че намаляват и се доближават до средните в ЕС.
В заключение икономистите на БАН смятат, че тъй като моделът на пазар на електроенергия в ЕС не изпълни очакванията за повишаване на благосъстоянието на хората и конкурентоспособността на промишлеността, искането на България да запази ТЕЦ до 2038 г. и да се ускори построяването на двата нови ядрени блока на АЕЦ Козлодуй е основателно.
