Бактерийното изсъхване на доматите се дължи на бактерията Clavibacter michiganensis и напада сортове за средно ранно полско производство. Заразява още и пипера, патладжана. Бактерията се запазва в растителните остатъци в почвата до тяхното изгниване. Може да се запази и в използвания инвентар, щайги, оранжерийни конструкции. Основен източник на зараза са семената. При повърхностна инфекция запазват кълняемостта си и са сигурен източник на първична зараза. Семена получени от системно болни растения имат силно понижена кълняемост. Бактерията прониква през рани от болни растения при пикиране, разсаждане, окопавани, колтучене и беритба. Болестта се проявява като системна и локална.
При оранжерийни условия локалното разпространение се разпознава по сиво-зелените мазни участъци между жилките, които бързо изсъхват. Повредите наподобяват слънчев пригор или такива получени от растително- защитни препарати.
Интересен холандски метод за пикиране на домати!
При системната форма най–долните листа изжълтяват и изсъхват наполовина, или изцяло и увисват, докато листата от срещуположната страна остават нормално зелени, листната дръжка се извива дъгообразно към страната на изсъхналите листа на сложния лист. По-късно преминава към горните листа на растението, върхът завяхва и цялото растение изсъхва. При разрязване стъблата на такива растения проводящите съдове са тъмно жълто до кафяви, особено в основата на възлите. Навлиза и в плодовете, които не се развиват или узряват неравномерно – месото пожълтява, а жилките стават кафяви.
При полски условия по-старите листа се накъдрят и краищата им пожълтяват. Растенията се развиват слабо и постепенно изсъхват. При силна зараза по стъблото се образуват надлъжни жълти пукнатини, които понякога се разтварят при възлите и образуват рани. По плодовете се наблюдават малки 2-3 мм леко повдигнати бели петна с тъмен център Това петносването на плодовете е наречено “птиче око”. По зелените плодове е като малки, белезникави, кръгли петна с по-тъмен център, а при узрелите - ореолът около петното става жълто-розов и се забелязва по-слабо.
Признаци на болестта се наблюдават след образуване на 3-4 китка и много по-рядко при млади растения.
Борбата
- засаждане на чисти от зараза почви. За целта в продължение на 3 години се отглеждат растения, които не боледуват от тази болест;
- задължителен анализ на семената за посев;
- очистване на семената от бактерията се постига при 96 часова ферментация на пулпа;
- обеззаразяване на семената с 0,8% разтвор на оцетна киселина киснене в продължение на 24 часа при температура 20-21°С;
- обеззаразяване на почвата при производство на разсад с формалин.
