От присъединяването на България към Европейския съюз до 2018 г. само по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в България са вложени 1 милиард лева инвестиции за модернизация на земеделските стопанства. Големият проблем обаче е, че в тези два програмни периода вложенията в цифрови решения изобщо не беше изведено като приоритет. Поради тази причина няма ясна информация дали и колко от така направените инвестиции включват цифровизация и технологии за прецизно земеделие.
Това е записано в проекта за национална стратегия за развитие на цифровизацията на селските райони, която ще се прилага в бъдеще и която ще бъде представена официално днес в министерството на земеделието. По линия на еврофондовете за дигитализацията държавите от ЕС трябва да усвоят 100 милиона евро, затова и тази стратегия е от изключителна важност.
На ниво Европейски съюз съществува голяма разлика между покритието с широколентов интернет между селските и градските райони, припомнят експерти. По данни на Европейската комисия през 2016 г. едва 40% от домакинствата в селските райони имат достъп до широколентов интернет.
Съгласно Доклада на Европейската комисия за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2018 г. България се нарежда на 26-то място сред 28-те държави-членки на Европейския съюз.
Общото покритие с фиксирани широколентови мрежи в България продължава да обхваща 95% от домакинствата, което е малко под средното ниво за ЕС (97%), като степента на покритие на територията на страната с широколентов интернет е 98% Разпространението на широколентов достъп до интернет е нараснало леко до 59%, Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2018 г., но остава много под средното ниво за ЕС от 75%. Що се отнася до покритието с 4G мрежи България изостава от средното покритие за ЕС (91%) с едва 72%.
При разпространението на мобилния широколентов достъп до интернет се отчита леко подобрение до 87%, което се доближава до средното ниво за ЕС от 90%. Мрежите, които могат да осигурят достъп до интернет със скорост поне 30 Mbps (достъп от следващо поколение — ДСП), са на разположение за над три четвърти (75%) от българските домакинства, което е малко по-ниско от средното ниво за ЕС (80%). Важно е да се спомене, че разпространението на бърз широколентов достъп до интернет нараства значително до 39%, което е над средното за ЕС от 33%.
Наред с това България отбелязва забележителен напредък по отношение на покритието със свръх-бърз широколентов интернет (FTTP или Docsis 3.0), достигайки 74,6%, докато средното ниво за ЕС е 58%. Разпространението на свръх-бърз широколентов интернет обаче е едва 6,54%, докато средното за ЕС е 15,4%.
В Програмата за развитие на селските райони на Р България 2014-2020 г, е посочено, че достъп до стандартна широколентова мрежа е осигурен за почти всички домакинства в селските райони (99%), но в слабо населените селски райони само 60% от домакинствата имат достъп до фиксирана широколентова мрежа, спрямо 90% средно за страната. Едва 10% от домакинствата в селските райони имат достъп до мрежи от следващо поколение. Проникването на широколентов интернет в селските райони нараства значително през последните години, но остава ниско – само 37% от домакинствата в предимно селските райони имат абонамент за интернет. Използването на интернет от бизнеса и домакинствата за електронна търговия, интернет банкиране, информация и обучение е далеч от потенциално възможното. Към края на юни 2015 г., България разполага с покритие от широколентова инфраструктура за достъп от ново поколение (>30Мbps) в размер на 72% от домакинствата, но достига едва 2.7% в селските райони, което е много под средното ниво за ЕС от 27.8.
На европейско ниво приоритетите в областта на информационните и комуникационни технологии са очертани в Стратегията на Европейския съюз (ЕС) за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“. Конкретно те са заложени в следните документи - програма в областта на цифровите технологии в Европа, приета през 2010 г., стратегия за цифров единен пазар, приета през май 2015 г., изграждане на основана на данни европейска просперираща икономика.
Независимо че тези стратегически документи обхващат всички сфери на Европейската индустрия, по отношение на земеделието подходът е малко по-различен. Причината е, че селското стопанство и селските райони могат да се възползват в по-голяма степен от новите технологии и знания, особено от цифровите технологии, без това по никакъв начин да застраши функционалността на земеделските стопани. Поради това цифровизацията е заложена като основен междусекторен приоритет в Предложението на Европейската комисия за Регламент относно Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика (ОСП). На база този проект на нормативен акт държавите-членки ще финансират своето земеделие в периода 2021-2027 г. С него ЕК предлага да се укрепват връзките с политиката в областта на научните изследвания, като организацията на обмена на знания се поставя в центъра на модела за осъществяване на политиката.
По същия начин акцентът върху цифровизацията позволява обвързването с Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии. В чл.5 от проекта на Регламент, където са посочени трите общи цели на ЕС се казва, че „тези цели следва да се допълват с междусекторната цел за модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен”. В тази връзка, когато Р България изготвя своя Стратегически план и интервенциите в него, те ще трябва да бъдат разработени по начин, така че да подпомагат постигането на тези три цели, посредством създаването на едно модерно и цифровизирано селско стопанство. Основната институция на европейско ниво, отговорна за цифровизирането на земеделието и промотиране на иновациите, е Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI).
Към настоящия момент в България съществуват компании, които се занимават със създаването на програмни продукти и приложения, насочени към сектор земеделие. По-голямата част от тях са насочени към конкретни клиенти и създават приложения според задания от самите тях. Дейностите по тези продукти са свързани най-вече с качването им на клиентски сървър, като те изпълняват основно действия, свързани с администрирането и организацията на базите данни на самите клиенти.
Съществуващи софтуерни компании се занимават със създаването на програмни уеб-базирани продукти и мобилни приложения за целите на визуализация на информация и различни слоеве от информация както във векторен, така и в растерен формат. Тези създадени продукти се предлагат на пазара като готови решения, например софтуер за управление на земеделско стопанството и автоматизирано попълване на декларации към регионалните земеделски служби. Други уеб-базирани приложения са свързани с проследяване на машини и земеделска техника посредством GPS приемници и визуализирането им чрез икони на компютър или мобилен телефон (т.нар. fleet-management системи). Целта на всички тези приложения (независимо дали са уеб-базирани или мобилни) е контрол на извършената работа и проследяване на дейностите в дадено стопанство. Част от тези цифрови решения използват сателитни изображения.
В глобален мащаб се подобрява достъпността на сателитни изображения с по-висока пространствена и времева разделителна способност. Такава е платформата Sentinel-2 с двата сателита (Sentinel-2A и Sentinel-2B), като тази платформа създава нови възможности за все по-точно картографиране на земеделските територии с резолюция от 10 x 10м. Сателитната система Sentinel-2 позволява глобално заснемане в рамките на 6-8 дни, като за района на Европа този период е 4-5 дни в 13 спектрални канала, разположени от видимият до късо-вълновият инфрачервен диапазон на електромагнитния спектър.
Отделно чрез програмата Copernicus на ЕК могат да се ползват сателитни изображения с необходимата резолюция, която дава възможност за провеждането на системен мониторинг на посевите и извършените мероприятия на полето.
Чрез сателитните снимки и създадени вегетационни индекси, чувствителни към жизнеността на растенията и тяхната погълната фотосинтетична активна радиация, може да се следят парцелите на всеки 4-5 дни, както и извършените обработки от стопаните. Предимствата на сателитните системи е това, че те регистрират отразената светлина от растенията в невидимият за човешкото око спектър, а именно в близкия инфрачервен диапазон. Този диапазон е чувствителен към здравината на растенията и това дава предимство на земеделските стопани, поради това, че сигналът ще покаже някакъв проблем в рамките на парцела до 10 дни преди да бъде забелязан с просто око на полето. По този начин Европейският съюз ще може да подпомага тези земеделски стопани, които извършват необходимите обработки навреме и ще могат да бъдат подпомогнати за това. Използването на сателитните снимки и вегетационните индекси ще позволи да се види кой какво обработва. По този начин броят на нереалните земеделски стопани намалява и субсидиите остават за истинските земеделци, които изпълняват реално изискванията на ЕС.
Въпреки увеличението на броя лица с поне основни умения в областта на цифровите технологии от 26% през 2017 г. до 29% през 2018 г. България остава сред държавите в ЕС с най-ниски резултати – само за сравнение през 2016 г. 170 милиона граждани на ЕС или 44% от общото население на Съюза имат основни или никакви цифрови умения. Това е свързано с ниския брой лица, които използват интернет, съставляващи 62% от всички лица на възраст 16—74 години. Възприемането на цифровите технологии от страна на предприятията в България става бавно. През последните години се появи постепенно развиваща се екосистема от цифрови и технологични предприемачи, но инвестициите в цифровизация на икономиката все още са ограничени. Тези недостатъчни инвестиции, заедно с недостигът на специалисти по ИКТ, са възможните причини за по-бавната цифровизация в България, в сравнение с други държави членки. През 2017 г. броят на цифровизираните предприятия бе сред най-ниските в ЕС при равнище от 12%-13%. Въпреки че българските дружества са значими потребители на радиочестотна идентификация (RFID), потреблението им на социални медии или компютърни услуги в облак остава сред най-ниските в ЕС, съответно 9% и 5,5% от общия брой предприятия. Делът на МСП, които осъществяват продажби онлайн, също е много под средното за ЕС, съответно 7,1% спрямо 17,2%.
За съжаление в доклада не се съдържат данни конкретно по отношение на сектор „Земеделие”. В тази връзка в периода от 1 до 30 ноември 2018 г. Министерството на земеделието, храните и горите проведе анкета сред земеделските стопани относно цифровизацията на българското земеделие. Въпросите бяха разработени от Института за агростратегии и иновации, като тяхната цел беше да се получи информация относно вида на анкетираното стопанство, нивото на познание относно същността на цифровото земеделие, използваните от респондентите цифрови технологии, връзката на заетостта с цифровизацията, планираните средства за инвестиции в цифровизация, очакванията от цифровизацията, необходимите мерки от страна на държавната администрация. В анкетата беше предоставена възможност и за свободен коментар.
В допитването участие взеха общо 258 земеделски стопанства с обща обработваема площ 601 936 декара, от които 11 221 декара трайни насаждения, 35 317 декара пасища и ливади, както и с 11 953 броя ЕРД (говеда и биволи), 12 801 броя ДРД (овце и кози), 58 868 броя свине, 1 294 505 броя птици и 5 396 броя пчелни семейства.
По отношение на въпроса „Запознати ли сте със същността на цифровото земеделие” мнозинството от анкетираните – 49%, не са запознати, 27% са частично запознати, 19% са средно запознати, а едва 5% от респондентите определят себе си като запознати в голяма степен.
По отношение на въпроса „Използвате ли съвременни цифрови технологии във Вашето стопанство” 86% от анкетираните са заявили, че не използват съвременни цифрови технологии. Останалите 14% са заявили, че използват цифрови технологии, като по-голямата част от тях са посочили, че използват GPS навигационни системи.
На въпроса „Очаквате ли цифровизацията да повлияе върху броя на служителите във Вашето стопанство?” 83% са заявили, че не очакват промяна, 13% са заявили, че очакват броят да намалее, а едва 4% от анкетираните са заявили, че очакват броят на служителите да се увеличи.
На въпроса „Имате ли отдел или определен служител, който отговаря конкретно за цифровизацията във Вашето стопанство?” само 8% от анкетираните отговарят, че имат служител, който отговаря за цифровизацията, мнозинството от респондентите (92%) няма такъв служител.
На въпроса „Планирате ли да инвестирате средства през следващите пет години за развитие на цифровизацията във Вашето стопанство?” 4% отговарят, че възнамеряват да инвестират над 10% от планираните за инвестиции средства в цифровизация, 96% от анкетираните заявяват, че възнамеряват да отделят по-малко от 10% от планираните за инвестиции средства или въобще не възнамеряват да отделят средства за цифровизация.
На въпроса „Възнамерявате ли в бъдеще да обвържете Вашето производство с цифровите технологии?” 38% от анкетираните заявяват, че не възнамеряват да цифровизират производството си, 33% възнамеряват да цифровизират само някои от етапите на производство, а останалите 29% планират да въведат цифрови технологии в рамките на следващите до пет години.
На въпроса „Какви според Вас биха били ползите за Вашето стопанство при въвеждане на цифровите технологии?” 22% посочват увеличаване на ефективността, 17% намаляване на разходите, 16% по-добро планиране и управление, 14% увеличаване на продуктивността, 12% набавяне на данни и техния анализ, 9% запазване на конкурентноспособността, 4% увеличаване на оборота, по 2% посочват по-голяма добавена стойност и възможност за индивидуализиране на продуктите, 1% посочват ускоряване на „Time-to-Market” и 1% не виждат полза от въвеждането на цифрови технологии.
На въпроса „Кои според Вас са възможните пречки и рискове при въвеждане на цифровите технологии?” 24% от анкетираните посочват квалификацията на служителите, други 24% посочват размера на инвестициите, 19% идентифицират като риск неясните икономически ползи, 15% сигурността на данните, 7% недостатъчната зрялост на технологиите, 5% недостатъчна стандартизация и сертифициране, 3% недостатъчен капацитет за записване и съхранение на цифровата информация, 2% липса на ясни приоритети от страна на ръководството на стопанството и 1% не могат да идентифицират рискове и пречки пред навлизането на цифровите технологии.
На въпроса „В кои области са необходими действия от страна на държавната администрация по отношение на въвеждане на цифровите технологии?” 21% от анкетираните посочват подкрепа на мерки за допълнителна квалификация на служителите, други 21% посочват данъчни стимули при планиране на мерки и цифровизиране на дейността, 18% насърчаване на млади специалисти, 11% въвеждане на международно признати процеси за стандартизация и сертифициране, 11% адаптиране на законодателството в областта на защита на данните, 11% подсигуряване на високонадеждни и високоскоростни мрежи, 7% насърчаване на развойната дейност.
В рамките на проведената анкета са постъпили 10 предложения, като 4 от тях са свързани с набелязване на мерки за подпомагане на цифровизацията в стопанствата, 3 от тях са свързани с повишаване на информираността, 1 от тях е свързано със създаване на Цифров иновационен хъб (ЦИХ) за земеделие, 1 е свързано с приоритизиране на сектор овцевъдство и последното е уточняващо за самата анкета на респондента.
Основният извод е, че земеделските стопани имат огромна нужда от обучение, за да прилагат цифровите технологии в стопанствата си. Много земеделски стопани разполагат с навигационно оборудване, но това е едва първата крачка към прецизното земеделие. Необходимо е въвеждането на още технологии, които ще позволят подобряване на ефективността на производството, а именно сателитни снимки, метеорологични данни, сензори, уеб-базирани и мобилни приложения, позволяващи осъществяването на постоянен контрол на всеки един етап от производствените процеси и всяко направление от дейността на стопанството.
Синор.БГ ще продължи да ви запознава със стратегията за развитие на цифровото земеделие в България.
