Фермерите биха имали достъп до актуална информация в областта на земеделието и високите технологии, ако се присъединят към първия дигитален хъб в агросектора, подготвян с частно финансиране от Института за агростратегии и иновации. Това беше обявено от директора на института Светлана Боянова при закриването на днешната международна конференция за цифрово земеделие, организирана в рамките на Българското председателство със съдействието на Организацията по прехраната към ООН ФАО, българския институт и министерството на земеделието.
Институтът за агростратегии и иновации заедно с други български компании и организации кандидатства за финансиране по европейски програми за създаването на бъдещия хъб, но поради ограничения ресурс бяха одобрени предложения извън сферата на земеделието. Именно затова институтът заедно с други участници е инициатор на частен проект за подобен хъб, който да даде основа за бъдещата цифровизация на българските стопанства, посочи Боянова.
По своята същност дигиталният иновационен хъб ще позволи на фермерите да бъдат информирани за всички иновативни проекти и технологии, които биха могли да използват в своята дейност. Чрез една дигитална платформа ще получат пряк достъп до различно ноу-хау, технологични разработки в областта на напояването, метеорологични прогнози и свързаните с тях дейности и др.
Целта е на едно място да бъдат събрани разнообразни иновативни проекти, които да са от полза на бизнеса. Тук не влизат само дигиталните разработки, но и научните новости, свързани с практиката, които ще бъдат от полза на земеделците.
На днешната конференция еврокомисарят по цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел представи редица инициативи, поети на ниво Европейска комисия, които целят пряко навлизане на интернет в живота на фермерите.
„В момента едва 40 на сто от домакинствата по селата в Европейския съюз имат достъп до бърз широколентов интернет. В градовете този процент на домакинствата е 76“, посочи еврокомисарят.
Именно затова се работи и в различни посоки, така че успоредно с инвестициите в инфраструктура, да се отпускат субсидии за образованието на хората по селата, като до 2020 г. задължителното обучение да обхване 50 на сто от училищата, обясни Габриел.
Създаването на дигиталните иновационни хъбове е другият приоритет в европейската програма. В това отношение програмата Хоризонт 2020 залага значителни инвестиции през следващите три години.
„Важно е с интернет да се осигури проследяемостта по хранителната верига, като в това отношение Европейската комисия е разработила 19 сценария в пет сектора“, посочи еврокомисарят.
Отделно всяка държава трябва да подготви и национални стратегии за цифровото земеделие, по които да се работи, тъй като и в бъдещата ОСП инвестициите в ноу-хау, роботика и цифрови структури ще сред основните приоритети.
