До края на годината министерството на земеделието ще отвори прием по дългоочакваната мярка 16,1 за създаване на оперативните групи между бизнес и наука, финансирани по линия на Европейското партньорство за иновации. Максималният размер на един проект по тази мярка ще бъде 1 милион евро. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на форума „Новите технологии в земеделието“, проведен днес в София.
На него присъстваха представители на браншовите съюзи от земеделието, на институтите от Селскостопанска академия и фирмите, които работят в областта на иновациите.
Самият прием на проекти е планиран за ноември, като през целия програмен период на ПРСР до 2020 г. бюджетът по тази мярка е 20 млн. евро. Известно е, че по другите две инвестиционни мерки 4.1 и 4.2 също се дават бонус точки за иновативни продукти, което е стимул за кандидатстване, посочи Порожанов. Министърът обеща в предстоящите изменения в наредбата за мярка 4.2 да се въведат облекчени условия, така че определението за иновация да не бъде рестриктивно и да не ограничава предприемчивостта.
От името на бизнеса председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов посочи важността за по-тясна информираност между бизнес и администрация, за да може хората да подготвят адекватни проекти. В тази връзка министър Порожанов обеща до края на годината министерството да изработи онлайн платформа, която да бъде достъпна до фермери и потребители и чрез нея хората да задават въпроси, на които да бъде отговаряно бързо и професионално.
Светослав Русалов наблегна и на проблема с твърде високите изисквания за доказване на иновацията, припомняйки предишния програмен период, когато по мярка 121 от кандидатите се изискваше документ за одобрен патент на иновацията. Това се оказа огромна пречка за бизнеса, в резултат на което това финансиране пропадна. „В същото време в Испания за иновация се приема дори монтирането на термометри в силозите за съхранение на зърно, което е показател за гъвкавостта на тяхната администрация“, посочи Още Русалов.
Порожанов припомни, че при кандидатстването но подмярка 4,2 за преработвателната индустрия ще се направят корекции в наредбата, така че подобни тежести да отпаднат.
Председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, която от няколко години работи активно за налагане на иновациите в земеделието, посочи, че до 2020 г. Европейската комисия ще отпусне 500 милиона лева само за иновации. По линия на Хоризонт 2020 за периода 2016-2018 г. са предвидени 200 млн. евро за държавите-членки. А за периода от 2018 до 2020 г. за създаване на дигитални информационни хъбове са предвидени 300 млн. евро. „Всичко това е предназначено за бизнеса, но дотогава България трябва да се подготви добре, така че да участва в това европейско подпомагане“, посочи Боянова.
Според нея първото представяне на България по отношение на иновативните програми може да стане още през октомври тази година в Лисабон, където се планира да се проведе най-голямата конференция в ЕС за дигиталните технологии в земеделието и за подпомагането на иновациите чрез общата селскостопанска политика след 2020 г.
Когато се говори за иновации обаче, е важно администрацията да има предвид ефекта от всеки иновативен проект. Защото и досега има изработени редица проекти, чието изпълнение се е провалило поради проблеми с внедряването им. И досега край стопанствата тъжно стоят неизползвани високотехнологични апаратури, които събират прах из селскостопанските дворове, защото не са били внедрени в производството, посочи изпълнителният директор на иновативната компания NIK Иво Куманов. Именно затова той посъветва администрацията в бъдеще при одобрението на проектите да се набляга на тяхното окончателно завършване.
Съвместно изследване на NIK с американски експерти показало, че българските фермери са много по-адаптивни от американските и бързо въвеждат новите технологии. Докато не се реши проблемът с внедряването на новите технологии и със създаване на обучен персонал трудно може да се говори за въвеждане на иновации в практиката, посочи още Куманов.
Като добър пример за иновация Куманов посочи практика от Франция, където иновативен проект за дигитално отчитане на влагането на азотни торове в почвата, е повишило ефективността и е намалило с 40 на сто употребата на азот, което освен икономически е постигнало и екологичен ефект. Подобни дигитални карти би могло да се въведат и за други операции в земеделието, така че стопаните да кандидатстват за финансиране на своите иновации, посочи експертът.
В тази връзка зърнопроизводителят Светослав Русалов обясни, че и в България се наблюдава тенденция на намаляване на хумусния слой на почвата, което кара фермерите да инвестират в безорно земеделие (т.нар. no till технология). Той попита дали е възможно да се субсидира подобно производство и дали то ще се приеме за иновация.
Според Румен Порожанов администрацията би могла да подкрепи някои от идеите на бизнеса, но преобладаващата част от предложенията трябва да са съобразени с търсения икономически за стопанствата.
