Институтът за агростратегии и иновации кандидатства с европейски проект за създаване на дигитален иновационен хъб, като резултатите от конкурса ще станат ясни в средата на декември. Приемът е отворен от Европейската комисия за 13 от държавите членки на ЕС – България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Всички те ще се конкурират със свои предложения за дигитални хъбове, като от тях ЕК ще избере 30 хъба, които освен в областта на земеделието ще бъдат насочени и за решаване на социални, икономически, екологични и друг вид проблеми.
Пред Синор.БГ председателят на института Светлана Боянова представи идеите за бъдещия дигитален иновационен хъб, специално създаден в областта на селското стопанство.
Г-жо Боянова, какво представлява дигиталният хъб и как ще помогне на фермерите при въвеждането на иновациите?
По своята същност дигиталният иновационен хъб ще позволи на фермерите да бъдат информирани за всички иновативни проекти и технологии, които биха могли да използват в своята дейност. Чрез една дигитална платформа ще получат пряк достъп до различно ноу-хау, технологични разработки в областта на напояването, метеорологични прогнози и свързаните с тях дейности и др.
Целта е на едно място да бъдат събрани разнообразни иновативни проекти, които да са от полза на бизнеса. Тук не влизат само дигиталните разработки, но и научните новости, свързани с практиката, които ще бъдат от полза на земеделците.
Именно затова като наши партньори ние привлякохме и Аграрния университет в Пловдив, Националната асоциация на зърнопроизводителите, Фондация WEBIT и Електронната академия (E-Academy). Системата е отворена и в бъдеще към нас може да се присъединят други организации.
Целта е да привлечем земеделски производители и преработватели, които имат интерес от внедряването на иновациите в тяхното производство и са склонни да се пробват в подобни участия. Ние от своя страна ще ги свързваме с представителите на информационните технологии (IT-сектора) и съответните научни екипи за стартиращ бизнес (start-up), които да облекат тяхната идея в дигитална форма и да направят бизнеса им ефективен.
По-нататък сме решили да използваме структурата на WEBIT и на други фирми, като тук вече помощта ще бъде не за стартиращи, а за вече утвърдени компании, които искат да се разрастват. Фирмите, които могат финансово да си го позволят, ще могат да възлагат на хъба изпълнението на определени проекти.
Имаме намерение не само да предоставяме дигитални решения, но и всеки, който иска да си финансира проект по подмярка 16,1, да може да го направи по-лесно.
Следователно вие предлагате едно решение, което е широка практика в ЕС, но у нас е напълно неизвестно, така ли?
В старите държави членки на Европейския съюз тези хъбове са широко разпространени и за тях това не е никаква иновация. Бизнесът отдавна ползва услугите на хъбовете било при изследването на качеството на продукцията, било за прилагане на иновации в производството.
Самата организация на хъбовете изисква сериозни усилия, но проектът е изключително важен за България, защото бизнесът наистина има нужда от подобни дигитални хъбове.
Самото им създаване изисква време и ресурс, затова и ние кандидатстваме с този проект пред ЕК. Комисията е възложила оценяването на нашите проекти на водещата в тази област одиторска компания „ПрайсуотърхаусКупърс“.
Ако бъдем одобрени, още през 2018 г. ще преминем обучителен курс в ЕК, като основната цел е да коригираме собствения си бизнес модел, така че в бъдеще да започнем да се финансираме сами, каквато е практиката във всяка друга европейска държава.
Първоначално всеки хъб тръгва с безплатна регистрация за фермерите, но впоследствие като се убедят от ползите на тази информационна система, самите те започват да й възлагат проекти или пък ползват нейните услуги чрез абонамент. В това отношение Холандия, Белгия, Германия, Франция и Ирландия са изключително напреднали.
Какво друго финансиране може да се ползва в подкрепа на тези хъбове?
Европейската комисия неслучайно постави дигиталните иновации като приоритет не само през този, но и за следващия програмен период след 2020 г. Работната програма на Хоризонт 2020 за периода 2018 - 2020 г. предвижда 300 милиона евро само за хъбове – в областта на социалните, икономическите дейности, екологията, изобщо във всяка дейност, в която може да се включат дигитални иновации.
През лятото в родния град на еврокомисаря по земеделие Фил Хоугън Килкени имаше специално събитие на ЕПИ-Агри, посветено на Дигиталните иновационни хъбове, което беше от изключителна полза за всички участници. Самият факт, че се организира в Ирландия показа, че за еврокомисарят тези хъбове са абсолютен приоритет.
На този форум ме впечатли проектът на испанската провинция Галиция, чийто хъб е създаден с активната подкрепа на местната община. Тя активно финансира дигиталния център, защото ползата е взаимна. Когато бизнесът се дигитализира, то ефективността му се повишава, което пък е от полза за развитието на самите общини.
Именно затова държа и България да се развива в тази посока, защото това е бъдещето. Амбициозната ни идея в бъдеще е да се разраснем и на Балканите. Сътрудничеството със Западните Балкани е приоритет на Българското председателство и затова ако този хъб заработи успешно, ние спокойно можем да го ориентираме и към тези балкански държави, които искат да влязат в ЕС.
Миналата седмица бяхте на подобен форум и в Брюксел. Може ли да дадете конкретни примери с интересни хъбове, представени там?
Като пример за иновация в зеленчукопроизводството с внедряване на елементи от роботиката беше представен един проект на университета „Вагенинген” в Холандия. Той е разработен по програма „Хоризонт 2020”. В проекта „Sweeper”, (името произлиза от sweet pepper - „сладък пипер“) е едно роботче, използвано при бране на чушки, което чрез сензори „улавя“ узрелите чушлета, отделя ги и ги къса. Продукцията в Холандия се произвежда основно в оранжерии, затова и този способ намира широко приложение.
Германската компания Siеmens също излезе с интересна иновация, наречена twin food (близнак на храна). По същество това беше копие на кисело мляко, като подробно ни показаха как този продукт е разработен.
Форумът беше изключително практически ориентиран, като в три платформи бяха представени доста проекти и всеки можеше на място да зададе въпроси. Видяхме как дигиталните иновации имат смисъл и не са само в научна среда, а са изцяло насочени към бизнеса.
Какви ще са ползите за българския бизнес, ако проектът за дигитален хъб в земеделието бъде одобрен?
Ще се наредим до европейците при използването на иновациите в земеделието. Като начало ние просто ще „налеем основите“, а именно - да идентифицираме научните звена, които могат да са полезни за разработка на такива практически проекти. А защо не и да подготвим проекти по подмярка 16,1 от Програмата за развитие на селските райони, което не е особено сложно, предвид интереса към иновациите. С други думи, ако фермерите минат през този хъб със своите идеи и ги съгласуват с WEBIT – хората от дигиталния бизнес, тогава и шансовете им за успех ще бъдат по-големи.
Просто пред тях се отварят много врати, а както казах, дигиталните хъбове са приоритет в ЕС, затова трябва догонваме отдавна напредналите.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
