Свиването на износа, смъртността сред пчелите и липсата на съгласуваност между заинтересованите действащи лица на пазара са основните проблеми, обсъждани от пчеларите, преработващите предприятия и износителите на мед от Украйна, констатира местното електронно издание АгроИнсайдер. А според директора на „Украински меден център” ООД Владимир Очколас на масата за преговори трябва да бъдат поканени както големите селскостопански компании, така и самите пчелари.
През 2018 г. Украйна е изнесла 49 хил. тона мед, докато година по рано доставките за чужбина са достигнали рекордните 68 хил. тона, обяви наскоро Виталий Нагорнюк, председател на Съюза на пчеларите в Украйна. Спадът е с около 28%, като според Нагорнюк сред основните фактори е увеличаването на контрабандния износ, който е свалил цената до 1,50-1,55 долара за килограм.
Очколас обаче смята, че най-същественият фактор е повишаването на производството през последните 2-3 години във Виетнам и особено в Индия, която е пряк конкурент на Украйна на пазарите за многоцветен пчелен мед. При това по думите му съотношението между глюкоза и фруктоза в украинския мед е такова, че той бързо се захаросва, както и да бъде преработен или пастьоризиран – след 6-8 месеца вече е твърд. Европейските потребители обаче харесват течния мед и затова произведеният в Украйна се използва в сладкарската и пивоварната промишленост. И тук се стига до конфликт между пчеларите и износителите – производителите искат да продават меда скъпо (по 1,5-1,7 долара за килограм), докато реалната му цена заради качеството е 0,9-1,25 долара за килограм, твърди Очколас.
Само 2 седмици бяха нужни на износителите, за да запълнят квотата за внос на украински мед в Европейския съюз, която в страната се смята за доста ниска – 5 хил. тона основна и още 2,5 хил. тона допълнителна. В момента в Украйна са останали големи преходни запаси от мед (40 тона само у пчеларите) и според Очколас няма начин чужденците да не се възползват от шанса да опитат да закупят евтино меда от тях. Според него положението се усложнява от дължината на веригата за достигане на меда до външния пазар – производител, прекупвач-посредник, преработващо предприятие и износител. Тя е далеч от оптимизация и вътрешните търкания между отделните звена увеличават допълнително разходите, повишавайки себестойността на крайния продукт, а оттам – и по-слабата му реализация на международния пазар, убеден е той. И е сред малкото, които търсят вината не само в другите – по думите му до това положение се е стигнало заради лошите практики в страната от последните 3 години. Резултатът е дисбаланс, който в момента се отразява неблагоприятно върху местния пазар – пчеларите очакват високи цени, а няма как да ги получат.
Прогнозите също се очертават неутешителни – приключва ваденето на меда в Аржентина и ако предварителните очаквания се потвърдят, международните дилъри ще се обърнат поглед към Южна Америка, защото в местния продукт съотношението на глюкоза и фруктоза не му позволява да се захароса бързо. Между 15 и 20 февруари пък Индия ще публикува своята прогноза за производството и ако тазгодишната реколта е добра, местните износители ще имат възможност да предложат на европейските купувачи мед по 1,55 евро за килограм. Очколас е категоричен, че без споразумение вътре в бранша износът на мед от Украйна през първата половина на годината ще намалее още, а през втората нещата ще зависят от тазгодишната реколта в страната.
Но по-сериозният проблем според него е влошаването на показателите на украинския мед, което той отдава на използването на химикали в селското стопанство, откъдето в пчелните продукти попадат вредни вещества. Европейските потребители изискват чист мед и това налага и големите селскостопански компании в Украйна да бъдат включени в преговорите за бъдещето на произвеждания в страната мед, както и местните власти.
Световният пазар на мед се развива буквално скокообразно – ако през 2015 г. на него са реализирани 400-44 хил. тона, сега вече се говори за 640 хил. тона. А областите на приложение на продукта се увеличават все повече – Очкалас дава за пример Нигерия, където производството на бира без влагането на мед е забранено, защото той влияе благотворно на човешкия организъм при високи температури и намалява потоотделянето. Медът се използва в производството на пасти за зъби и кремове, благодарение на което сред потенциалните купувачи може да бъде включена и Южна Корея – страната е световен лидер по производство на кремове за лице.
