И за пчеларите, подобно на производителите на плодове и зеленчуци, 2018 година приключва с тъжната равносметка за провален бизнес с огромни загуби. Това показа анкета на Синор.БГ сред част от представителите на бранша, които очертаха изминаващата година като една от най-слабите и като производство на мед, и като състояние на пчелните семейства.
„Въпреки че и миналата година не беше добра за бранша, то пролетта и лятото на 2018 година се оказаха изключително тежки за колегите, тъй като добивите от мед се сринаха с около 60 процента“, посочи за Синор.БГ Николай Куменов от Федерацията на българските пчелари.
Заради пролетните дъждове почти навсякъде в страната мед от акация и липа тази година не беше събран. Последвалата суша допълнително се отрази върху продуктивността на пчелите, в резултат на което добивите в редица региони от страната са доста под очакваните.
Ако в добри години средно в страната се произвеждаха между 10 и 15 хил. т мед, то сега максималният добив е около 5-6 хил. т, поясни още шефът на федерацията.
Редица пчелари, в това число и младите фермери са на път да се откажат от този бизнес, тъй като пчеларството остана единственото, което не получава редовни субсидии като останалите селскостопански браншове. „Полага ни се само помощ по de minimis, но тази година земеделският министър Румен Порожанов съобщи, че няма да ни се отпусне, тъй като стопаните не са декларирали голяма смъртност на пчелите. Не че няма смъртност, просто заради голямата бюрокрация при нейното деклариране стопаните се отказват да я заявяват в земеделските служби, защото всичко е свръзано с допълнителни разходи“, обясни още Куменов.
За разлика от останалите браншове, където индустриалните стопанства са добре развити, в пчеларството действат основно физически лица, много от които имат друга основна професия или са пенсионери. „Поради високите осигурителни доходи в земеделието те не искат да се регистрират като земеделски производители, затова и отпадат от всякаква държавна или европейска помощ“, поясниха експерти в бранша.
До 2016 година пчеларите нямаха проблем с доходите въпреки липсата на субсидии, тъй като българският мед беше заел достойно място на европейските пазари и цените покриваха техните разходи. С вдигането на митата за стоките от Украйна обаче се появи сериозен дъмпинг. Изкупните цени за килограм мед паднаха на 1,20 евро за килограм, което удари сериозно нашите износители, припомни Куменов.
Точно тогава цените на българския мед се сринаха от 5-6 лева под 4 лв. за кг, което е абсолютно неизгодно за родните пчелари. Въпреки че тази година имаше дефицит на мед, цените остават заковани на тези нива, което прави българските фермери неконкурентни в ЕС, посочи и Николай Симеонов, бивш зам. председател на Съюза на пчеларите.
„Отново наблягам на факта, че ние единствени не получаваме подпомагане, затова и през миналата година внесохме предложение за държавна помощ за бранша, която да се изразява в „такса опрашване“, защото без естествените опрашители на земеделските култури и овошки плодовете на трапезата ни няма да съществуват“, обясни още Куменов.
Предложението за такса опрашване беше внесено от български евродепутат в Европарламента, но дискусиите по това предложение все още продължават.
За пчеларите е важно държавната администрация да поеме ангажимент за подкрепа на бранша, тъй като тежката 2018 година предизвиква фалити и много млади пчелари се отказват от този бизнес.
„Членове на федерацията се готвят за протести, тъй като на този етап държавата нито настоява пред Брюксел да се намалят квотите за безмитен мед от Украйна, нито пък предприема действия за частично покриване на загубите от тежката година“, посочи още представителят на федерацията.
Екатерина Стоилова
