Торенето с оборски тор е честа практика в растениевъдството. Чрез него в почвата идва естествено органично вещество, което растенията извличат за растеж и възпроизводство. Например в късната есен стопаните на овощни дървета ги торят с оборски тор, а през пролетта той е част от сместа за разсада на зеленчуковите култури. Това е полезно, но от гледна точка на растителната защита крие опасности за растенията. Какви са те?
Преди всичко оборският тор трябва да е добре угнил и ферментационните процеси в биомасата да са завършили, защото при тях има отделяне на газове и се повишава температурата, което не е желателно за растителното здраве.
Друго нежелано явление е запазването на кълняемостта на семена на плевели, преминали храносмилателната система на животните, както и причинители на болести. Плевелите в по-голяма гъстота са сериозен конкурент на младите културни растения, които могат да загинат от инфекциозно сечене.
Синор БГ ще обърне внимание на стопаните и от привлекателността на оборския тор за опасния насекомен вредител попово прасе (Gryllotalpa gryllotalpa, сем. Gryllotalpidae). Възрастните са едри с дължината около 4 см. Тялото им е удължено, наподобява цилиндър с кафяв цвят, който има ръждив оттенък от горната и жълт от долната страна. Поради непрекъснатия допир с почвените частици насекомото изглежда сиво до тъмносиво.
Предната част на тялото е добре развита. Същото е с предния чифт крака, с които насекомото рови почвата. Предните крила са къси, триъгълни, а задните – добре развити, дори по-дълги от тялото. Яйцето е овално с големина на просено зърно. На цвят е бледожълто. Развитието на поповото прасе за разлика от други насекоми, например бръмбари, не преминава стадия какавида. Ларвите приличат на възрастните, но са по-дребни.
Поповото прасе има едно поколение за година. В зимните укрития могат да бъдат намерени всички стадии – възрастни, ларви и нимфи (междинен стадий между ларва и възрастно). Екземпляри на вредителя има в почвата, в парниците и под купчините тор, приготвени за разсада и младите растения. През пролетта, когато времето се затопли, вредителят се придвижва към почвената повърхност и към култивационните помещения за младите растения. Изяжда кълновете и коренчетата, прегризва стъблата и сдъвкват тъканта на житните в областта на възела на братене. Има и косвена вреда от това, че насекомото, дълбаещо ходове, повдига нежните растения, които изсъхват.
Развитието на поповото прасе приключва в края на пролетта. Тогава то излиза над почвата, за да се чифтоса. През този период мъжките прелитат на къси разстояния. Тогава светлината ги привлича. След оплождането женските дълбаят спираловидни ходове в почвата. Ходът завършва с камерка, където женската снася около 600 яйца. От тях след около 14 дни се излюпват ларвите. Те остават в гнездото 3 – 4 седмици в близост до майката. По това време се хранят с гнили органични вещества. После младите насекоми се разпълзяват на различни страни за самостоятелен живот.
Вредата от поповото прасе е по-голяма в зоните, където почвата е рохка и подходяща за зеленчукопроизводство и билки. Такива са поречията на реки като Марица, Струма, Тунджа и др. Предотвратяването на щетите изисква много внимателна подготовка на почвата и торовия субстрат. При това последният може да послужи като капан, изнесен от лехите в канавки, където събралите се насекоми могат да бъдат събрани и унищожени. В по-стари специализирани източници за борба с поповото прасе са препоръчани отровни примамки, приготвени от пшеничено зърно или царевица, смляна едро. Тези примамки биват разхвърляни в площите за разсада и младите растения, след което трябва да бъдат покрити с почва. Посочените инсектициди в тези рецепти са силно отровни. Днес те отсъстват от пазара. Стопаните трябва да потърсят съвет в агроаптеките за нови подходящи продукти за растителна защита.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита