Във всяка овощна градина могат да се видят увреждания на ствола и скелетните клони на дърветата. Причините са твърде различни – зимни студове или слънчево изгаряне, прираст, подпочвени води, рани от резитба. Дори и през зимата слънцето може да загрее тъмната кора на дърветата след нощно замръзване. Ако тази смяна на температурите – от ниско към високо, е достатъчно често явление, няма засенчване от листата и кората не издържа – напуква се.
Какви процеси протичат през зимата?
Соковете на дърветата, които се намират под кората, при нагряване се раздвижват, а след залез слънце замръзват. Ледът има по-голям обем от течността, а твърдата кора не издържа на тези натоварвания и се напуква.
Често се наблюдават и слънчеви изгаряния през зимата, колкото и странно да звучи. Процесите имат следния механизъм – клетките на кората на всяко дърво имат в състава си хлорофил, а на ярко слънце и при отсъствието на листа протичат процеси на фотосинтеза в кората. Да, те не са така интензивни като в листата, но протичат. В процеса на фотосинтеза в кората се синтезират пластични вещества например полизахариди и голям комплекс други вещества, които влизат в строежа на дърветата – растат нови клони, листа, плодове.
През зимата дърветата се намират в покой и няма как да изразходват тези вещества, а работата е в това, че те са доволно активни и предизвикват процеси на фотоокисляване – под въздействие на слънчевата светлина променят своята структура. Енергията, която се натрупва в процесите на окисляване, няма къде да отиде и се образуват петна. Това не е просто „козметичен“ недостатък, а увреждане на кората, което може да даде тласък на развитие на различни заболявания.
Тези рани се превръщат във вход за различни инфекции – бактериите, микробите, вирусите и гъбите от въздуха попадат върху тях, започват да се хранят и размножават. Загниващите части се разрастват и често се образуват кухини в стволовете на дърветата. Увредените части престават да изпълняват функциите си – да транспортират сокове и хранителни вещества до клоните, листата и плодовете.
Лечение
Необходимо е своевременно лечение на увредените стволове и клони. Те се почистват механично до здрава тъкан. Следва обеззаразяване с агенти, които съдържат мед, примерно бордолезов разтвор (1% или 3%) или друго антигъбично средство. Може да се използва и 3% разтвор на железен сулфат. Трябва да се изчака да се изсуши третираната повърхност преди нанасяне на замазката.
Често срещан в миналото вариант е използването на глина и кравешка тор.
Днес се предлагат различни други замазки. Готов вариант е например фитобалсамът Терванол. Задължително се нанася само в сухо време или лек мраз.
Стиктал е също готов вариант за замазка, който съдържа меден хидроокис, цинков оксид и сяра.
Опитът показва, че е нежелателно замазките да съдържат минерални съставки като керосин и бензин. Отлична основа за замазките са натуралният восък, хвойновата смола, растителните масла и защитните фитонциди.
Една примерна рецепта за замазка е: 400 гр борова смола; 100 гр мас или лой; 200 гр пчелен восък; 2 супени лъжици дървесна пепел и 50 мл денаториран спирт. Друг вариант е: 300 гр борова смола (хвойнова смола); 35 гр пчелен восък и 70 мл ленено масло.
Специалистите препоръчват използването на ланолин като мастна съставка. Той се добива от овча вълна и е продукт, който намира широко приложение в козметиката и фармацевтиката при изготвяне на кремове и мази, а също и като основа на някои лекарства.
Дърветата реагират прекрасно като живи организми на естествените съставки в замазките. Те стимулират развитието и обновлението на клетките, спомагат по-бързото възстановяване и препятстват размножаването на вредоносните болестотворни клетки.