Начало » Новини » Страната
19.06.2018 г.

Таванът на субсидиите - национално или европейско решение?

Институт за агростратегии и иновации
Таванът на субсидиите -  национално или европейско решение?

sinor

На 01 юни 2018 г. комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоуган представи предложението на Европейската комисия за реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2021-2027 г. Темата, която в най-голяма степен „разбуни духовете“, е тази за налагането на таван на годишните субсидии за едно стопанство, съобщиха от Института по агростратегии и иновации. По този повод експертите предлагат анализ, който публикуваме без съкращения.

Въпреки дадената обосновка от страна на ЕК в направеното предложение прозират доста слабости и липса на задълбочена предварителна оценка, което би могло да доведе до редица проблеми. Потенциалът за решаването им в момента е в ръцете на експертите и най-вече на държавите-членки, които имат нелеката задача да защитят не само своите интереси, но и тези на Съюза като цяло.

За разлика от законодателния пакет, който за периода 2014-2020 г. обхващаше четири законодателни предложения, в последното предложение на ЕК са включени само три Регламента:

•           регламент за стратегическите планове по линия на ОСП;

•           регламент за единната обща организация на пазарите (ООП);

•           хоризонтален регламент за финансирането, управлението и мониторинга на ОСП.

Принцип на субсидиарност

Причината за по-малкия брой законодателни предложения не е само в широко прокламираното опростяване на Общата селскостопанска политика, а е основно поради въвеждането на т.нар. „принцип на субсидиарност”.

Този принцип е дефиниран в чл.5 от Договора за Европейския съюз и съгласно него ЕС не предприема действия, ако те не са по-ефективни от действията, предприемани на национално, регионално или местно равнище. Казано с обикновени думи, по отношение на ОСП този принцип означава, че националните администрации сами ще избират мерките за подпомагане на своите земеделски производители, както и начина на тяхното прилагане. В тази връзка е изключително странен фактът, че в предложението за Регламент относно стратегическите планове по линия на ОСП един от много малкото общовалидни за всички държави-членки елементи е налагането на таван на директните плащания в определени граници.

Липса на оценка

Системата за намаление на размера на директните плащания, които определено стопанство може да получи за дадена календарна година, беше въведена с Реформата на ОСП от 2014 г. и се приложи за първи път през 2015 г., като с нея се намаляваше единствено базовото плащане (СЕПП). Въпреки че по своята същност е задължителна за прилагане, системата е достатъчно гъвкава, за да може да отговори на спецификите на отделните държави-членки. Намалението се прилага вече три години – период, за който е много трудно да се оцени неговата ефективност.

Данните за периода 2015-2017 г. не са достатъчни, за да се прецени какъв ще е ефектът от прилагането на тази система в дългосрочен план. Ето защо предложението на ЕК за прогресивно намаление на размера на всички директни плащания, които определено стопанство може да получи за дадена календарна година в диапазона от 60 000 до 100 000 EUR и пълното им ограничаване над 100 000 EUR, изглежда недостатъчно обосновано. Причината е, че до момента липсва доказателство за това, че ограничаването на директните плащания в определени граници води или може да доведе до положителен ефект за земеделието е ЕС като цяло. Важно е да се отбележи, че предложеното от ЕК намаление ще се прилага за всички директни плащания, включително и за обвързаното с производството подпомагане, а не както е до момента само за плащанията по схемата за единно плащане на площ.

Мотивът: по-справедливо разпределение на средствата

Съгласно правилата в ЕС всяко едно законодателно предложение, което Европейската комисия прави, трябва да бъде придружено от т.нар. „Оценка на въздействието” – документ, който анализира и показва по какъв начин ще се отрази на Европейския съюз всеки един от елементите на предложението. В част трета от този документ, който придружава предложението за Регламент относно стратегическите планове по линия на ОСП, като обосновка за налагането на системата за намаление на размера на директните плащания е посочено, че чрез тази система за намаление може да се постигне по-справедливо разпределение на директните плащания, което е и една от специфичните цели на ОСП, чрез която да се постигнат трите общи цели на ОСП, посочени в чл. 5 от проекта на Регламента:

1.         да насърчи развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство и да гарантира продоволствената сигурност;

2.         да подкрепя грижите за околната среда и действията в областта на климата и да допринася за постигане на целите на Съюза, свързани с околната среда и климата;

3.         да укрепва социално-икономическата структура на селските райони.

Според предварителната експертна оценка на Института за агростратегии и иновации обаче предложената нова система за намаляване на директните плащания няма да доведе до постигане на тези цели. По-долу са изложени и причините за това.

Устойчивост или напротив?

По отношение на целта да се насърчи в по-голяма степен „развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор” - стопанствата, които са засегнати от сегашната система на намаление на директните плащания на ниво ЕС са тези, които имат средно около 50 служители. В оценката на въздействието изрично е посочено, че сегашната система на намаление на директните плащания „наказва” точно тези ферми, които създават заетост в селските райони. При това положение открит остава въпросът не трябва ли балансът между гарантирането на заетост и намаленията на директните плащания да зависи от спецификата на всяка една държава-членка?

Кой ще „отнесе“ допълнителните изисквания за климата и околната среда?

По отношение на целта да се „подкрепят грижите за околната среда и действията в областта на климата” - намалението на директните плащания не само че няма да подпомогне този процес, а напротив – може да има много негативен ефект върху постигането на целта. Причината е, че на фермите, които реално могат да допринесат за подобряване на околната среда, ще бъдат наложени допълнителни ангажименти, за които те няма да получават средства, което пък от своя страна може да ги постави в неравностойно положение.

Малък – голям производител

Що се отнася до целта да се „укрепва социално-икономическата структура на селските райони”, като се предоставят „достатъчно надеждни земеделски доходи и устойчивост в целия ЕС с цел подобряване на продоволствената сигурност”, - намалението на директните плащания няма да подпомогне постигането и на тази цел. Причината е, че гарантирането на дохода трябва да бъде обвързано с нуждите на конкретния земеделски производител, а не с принципа на справедливостта. Предложението за регламент посочва, че средствата, получени в резултат на намалението на директните плащания, ще бъдат използвани за допълнително преразпределително подпомагане на доходите на земеделските производители, като държавите-членки трябва да гарантират преразпределение на подпомагането от по-големите към по-малките  земеделски стопанства. В същото време обаче държавата-членка е тази, която с оглед на националните си специфики и цели, сама трябва да дефинира понятието „малки земеделски стопани” и е от изключителна важност какъв критерий ще бъде използван за определянето на тази дефиниция. Например, ако за критерий служи размерът на използваната земеделска земя, то в зависимост от културата, която се отглежда може да се окаже, че две стопанства с еднакъв размер земя имат съвсем различен стандартен производствен обем и едното се оказва в пъти по-голямо от другото.

ЕС ще спестява 300 млн. EUR годишно

Като втори проблем с предложената система за намаление на директните плащания може да се посочи размерът на плащанията, върху които тя ще се приложи и ефектът, който ще постигне. Тук важни отново са спецификите на отделните държави-членки. 

В оценката на въздействието е посочено, че при сегашната система на намаление на директните плащания само осем държави-членки прилагат таван на плащанията от 150 000 до 500 000 EUR., а само в 14 държави-членки директните плащания над 150 000 EUR се намаляват с между 5 и 50%. Общо средствата, които към момента се заделят по тази система, са в размер на около 120 милиона EUR годишно.

При прилагане на новата система се очаква заделените средства на ниво ЕС да бъдат в размер на повече от 300 милиона EUR годишно, като 60% от тези средства ще се формират от България и Румъния. В същото време обаче се посочва, че при преразпределянето на тези средства от по-големите към по-малките земеделски стопанства, плащането на хектар в България ще се увеличи с около 10%, а в Румъния с 6%. Съпоставено с плащането на хектар в момента (около 330 лева/ха СЕПП и зелено) ще имаме увеличение с 33 лева на хектар или общо с 3 лева и 30 стотинки на декар. Никъде няма данни и анализ как това ще се отрази цялостно на производителността на сектор „Земеделие” в България и в частност как това ще се отрази на конкурентоспособността на българския земеделски производител спрямо тази на останалите фермери в ЕС. Запазването на системата за намаление на директните плащания във вида, в който е предложена в момента, в България може да доведе по-скоро до изкуствено разделяне на земеделските стопанства, отколкото до постигане на целите на ОСП.

Време за анализ и съгласувани решения

Най-вероятно могат да се посочат и други проблеми, които ще възникнат на ниво ЕС в следствие на предложението за въвеждане на таван и които ще засегнат конкурентоспособността на различните земеделски производители в ЕС. Те тепърва ще бъдат анализирани подробно, тъй като новопредложените регламенти са поместени в над 600 страници и на експертите ще им бъде необходимо време да се запознаят с тях в детайли.

Това, което вече се вижда обаче, е че възможно решение на всички проблеми се крие в това да се предостави възможност на държавите-членки с оглед своите национални специфики сами да решават дали и в какви граници да прилагат системата за намаление на директните плащания. Така, спазвайки принципа на субсидиарността, те ще могат по най-добрия за тях начин да отговорят на бъдещите предизвикателства, пред които е изправено земеделието в Европа.

Що се отнася до България, редно е администрацията в лицето на Министерство на земеделието, храните и горите, да направи анализ на това как таванът на плащанията ще се отрази на българското земеделие и да проведе публичен дебат с всички заинтересовани страни – фермери, НПО и т.н. Докато това не се случи обаче, тя би следвало да защитава в Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС точно тази позиция – промяна на чл.15 от Проекта на Регламент за стратегическите планове, с оглед даване на свобода на Държавите-членки сами да преценяват дали и в какви граници да прилагат намалението на директните плащания.

Таванът на субсидиите -  национално или европейско решение?
7881

Коментари (3)

Моля отбележете, че не сте робот.

 От: Върбакова.  11:04  сряда, 20 юни 2018 г.
БРАВО Г-жо Боянова, знаете как да си изкарате хонорара без да влагате средства и мисъл, анализът е с особена стойност за хората който са го платили БРАВО!....
 От: иван  09:23  сряда, 20 юни 2018 г.
Поръчано,добре платено но едва ли старите страни членки ще се съгласят в източна Европа да продължава да се люпят нови милионери в земеделието ?
 От: ге4  20:12  вторник, 19 юни 2018 г.

Според предварителната експертна оценка на Институт за агростратегии и иновации обаче, предложената нова система за намаляване на директните плащания няма да доведе до постигане на тези цели= Институт за агростратегии и иновации ПРОСТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАКРИТ!С налягането на таван 100000е на годишна база ще се спре източването, краденето на средствата Колкото до големите никой не и забранява да бъдат такива.В момента има бази в които има по 20 комбайни 40 трактори които не са и нужни но системата и е позволила да ги закупят с проекти в същото време други не мога да си купят дори на старо техника защото не могат да се доредят до финансиране.Просто парите отиват при точните хора.ЗА ТОВА ТАВАНЪТ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН. А вашия анализ е както дявола чете евангелието.
Последни материали
Виж
Кюфтета от пилешко месо и гъби
Християнски празници
На 19 октомври България отдава почит на свети Иван Рилски, или Отчовден
БАБХ
Две огнища на птичи грип в Хасковско
Без да се уточнява в детайли
Готвят се нови нормативни промени за горите
Журналистически тур из Добруджа
Селекционери с идея качествената пшеница да се изкупува на фиксирана цена
Форум за младите хора в сектора
За 25 октомври е насрочена конференция за иновациите в хранителната индустрия
Свързани материали
Виж
Позиция
Йосиф Делгянски: Авторите на схемите с тиквите сега искат да посегнат и на парите на зърнопроизводителите, покрай таваните на плащанията
Готови са промените в наредбата към подмярка 4,1
Проектите за напояване и модернизация ще набират максимално 120 точки през октомври
Кампания 2015 г.
Директните плащания на 300 фермери са орязани до 150 хил. евро
Важно за фермера
Танева: Следващите приеми по селската програма ще бъдат с променени тавани и съфинансиране от страна на фермерите
Промяна
Браншовиците се обединиха по стратегията за новата аграрна политика
Поредно обръщение
Асоциацията на земеделските производители очакват конкретика за обвързаната подкрепа за изоставащите отрасли
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам