За повечето българи празникът на двамата братя Кирил и Методий е най-светлият ден от историята, ден, в който отбелязваме създаването на славянската азбука и силата на писмеността, съхранила през вековете родовата ни памет. Във всеки град учители и ученици, писатели, поети, художници, артисти и хора на духа участват в празнични шествия, където сред море от цветя и венци са издигнати образите на двамата солунски братя.
Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър. В него той посочва, че буквите са били създадени през 6363 г. по александрийското летоброене, или 863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век.
Ето какво е записано в Синодика на цар Борил при кончината на Методий: „На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.“
На 14 февруари 869 г. в Рим умира Кирил. Погребан е в Базиликата Св. Клемент.
През 873 г. – папа Йоан VIII ръкополага Методий от за архиепископ на Велика Моравия. На 6 април 885 г. във Велеград, Велика Моравия, умира Методий, като най-вероятно е погребан в епископската църква.
