Баба Марта почука на портите ни и донесе пролетта! А с нея на първи март ние, българите отваряме широко вратите и сърцата си за новия живот! Тази година обаче празникът не носи традиционната за нас радост, защото „мечката играе у съседите ни”. Затова в този ден всички ние от сърце отправяме пожелание към съседите ни по море да настъпи мир и да спре войната между двата славянски народа! Защото Баба Марта носи здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата!
Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност е завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки - мартеничките, присъща традиция за тракийските (палеобалкански) и елински обичаи.
Обичаят за връзване на усукани бяла и червена вълнени нишки е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
На първи март най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания . Помитат се дворовете и сметта се запалва. Децата прескачат огньовете за здраве. На някои места се обикаля къщата със запален парцал. Жените и децата дрънкат с маши и ръжени по големи метални съдове и произнасят магически формули от рода на „Бягайте змии и гущери, Благовец (25 март) ще ви затисне (Благовец ви гони)!“
В Северна България се извършват обреди, почитащи змията – стопанин на дома – оставя ѝ се храна на прага на къщата. Главата на змия, убита на Благовец, се смята за лековита.
