Да е честита Новата 2025 година и нека сбъдне съкровените ни желания за една благоденстваща България! Както е казал класикът Родари, „ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво — Надежда, Надежда за всички!“ И понеже светът се движи напред с надеждите на всички, нека 2025 година сбъдне поне една от съкровените мечти на земеделците и техните семейства! Екипът на синор.бг от сърце ви пожелава много здраве, плодородие и борбеност! За да е живо българското земеделие и днес, и в бъдеще!
На 1 януари православната църква отбелязва паметта на свети Василий Велики, а в народните обичаи Васильовден, или Сурваки, е първият сред най-тачените празници от новата година. Вечерта преди Сурваки е известна като „Втора кадена вечер“ (втора кадѐнка в Ловешко или втора кадилка в Средни и Западни Родопи. По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват, са баница и/или погача и свинско месо.
Баницата, наричана още млин (Източна България), плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година.
И на 1 януари се гадае за здраве и благополучие, за плодородие и успехи.
Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че този човек ще бъде здрав през годината.
В Пловдивско, Предбалкана например в 12 от люспите от кромид лука, наредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен. В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури и според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.
Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с традиционните български храни.
Празникът е известен още и с наименованията Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Честито на имениците!
