На 3 март България се прекланя пред своите освободители – всички онези руски, финландски, румънски, полски войници и доброволци от цяла Европа, за които свободата на онеправданите българи е била нравствен дълг в помощ на ближния си! Без да правим аналогии със съвременността, нека се абстрахираме от политиките и се обърнем към идеалите на онази епоха.
Защото преди 144 години на този ден България се е освободила от петвековното османско иго! И това става с подписването на Санстефанския предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.
Според договора от Сан Стефано България с малки изключения припокрива картата на Екзархията от 1870 г. В границите влизат Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров). След извоюване на националната независимост се създават още две епархии - Неврокопска и Старозагорска. Общата площ е над 170 000 кквадратни километра и според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.
Този договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили, който обаче е ревизиран по време на Берлинския конгрес, открит на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция, които разделят България на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта.
Отделно са Македония и Одринско, които остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
За първи път 3 март се чества официално през 1879 г. във Велико Търново, когато Антим I, първият екзарх на Българската екзархия, по онова време председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани.
Две години след края на войната, на 3 март 1880 г. в София започва да се празнува Денят на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. И едва от 1888 г. трети март започва да се празнува се като Ден на Освобождението на България от османско владичество.
Скоро след 9 септември 1944 г. обаче този празник е обявен за шовинистичен и чак до 1979 г. не се отбелязва тържествено. Едва през 1978 година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП честването му е възстановено по повод 100-годишнината от подписването на Санстефанския договор.
От 1979 г. той се отбелязва всяка година на 3 март (но не като официален празник). С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен за национален празник на републиката ни.
