На 26 октомври цялата земеделска общност отбелязва големия предзимен празник на свети Димитър Мироточиви – денят, в който се прибират ралата на сухо, овчарите свалят стадата от планините и ги прибират в кошарите, редят се дървата за зимата и се очакват първите снегове. Този ден се почита от всички балкански народи, затова и на 26 октомври всички храмове са пълни с християни, дошли да отдадат почит към свети велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви.
В народните обичаи Димитър и Георги са представяни като братя, първият от които се свързва с края на земеделската работа през годината и началото на зимата, а вторият – със събуждането на природата през пролетта.
Името на свети Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство братята Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на свети Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край. През пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на Ловеч византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.
На Димитровден празнуват и градовете Сливен, Видин и Айтос. Димитровден е и професионален празник на строителя – честито на всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството.
Според народните обичаи веднага след 26-и на 27 октомври се почита паметта и на свети Нестор, като трите дни след Димитровден се наричат още Миши дни. През тези дни жените не трябва да се захващат с никаква ръкоделна работа като шиене или плетене, защото преданието казва, че иначе ще разсърдят мишките и те ще проядат всичко, изработено през годината.
В старопланинските райони пък следят и ако срещу Димитровден месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
По стар обичай на Димитровден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. На този ден празнуват дамите и господата, именувани Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко.
