Западните компании гледат на пазара в балтийските републики като на място за пласиране на продукция с ниско качество. Хранителните продукти с една и съща марка се различават значително в Западна Европа и Литва, при това, разбира се, не в полза на литовците, коментират от електронното издание DairyNews. Съдържанието на сирената, млечните продукти, шоколада и кафето, произвеждани в държавите-членки на Европейския съюз и достигнали до рафтовете на литовските търговски вериги, са по-вредни и с по-малко естествени съставки в сравнение със същите продукти в германските и австрийските магазини и понякога дори са по-скъпи.
„Хранителният апартейд”, прилаган от западноевропейските компании, е доказан от Държавната служба за храните и ветеринарния контрол на Литва. Под едни и същи търговски марки новите държави-членки на ЕС получават по-малко месо и повече мазнини, изкуствени добавки, оцветители и консерванти. В балтийските републики пристигат продуктите, които потребителите от развитите страни на общността не желаят да консумират. В резултат на това хранителният режим на литовците изобщо не е балансиран – ежедневно те консумират с 40% повече сол, с 39% повече мазнини и с 22% повече захар в сравнение с препоръчителните количества на Световната здравна организация. Средната продължителност на живота н Литва е с 6 години под средния показател за ЕС и нездравословното хранене е сред факторите за фактическата разлика.
Литовският Сейм (парламентът на страната) обаче предлага смислено решение на проблема с предлаганите продукти с различно качество от продаваните в Западна Европа – предвижда се те да бъдат маркирани със специален знак, за да се вижда ясно какви са. Правителството на страната е готово да подкрепи законодателната инициатива.
Западноевропейските производители пък вече отговориха на претенциите от страните от Източна Европа, членуващи в ЕС, при това достатъчно цинично – с различното съдържание на продуктите ние просто „удовлетворяваме местните вкусове”.
Едва ли за литовския купувач може да има по-силна обида. Та нима „местният вкус” е предпочитанието към вредните и недотам естествени храни? Нали в същото германско кафе Nestle Nescafe Gold кофеинът е много повече в сравнение с литовския му аналог? В литовското мляко Activia икономисването на ягодите в сравнение със същия продукт, продаван в Германия, е компенсирано с повишен процент на сгъстителите и оцветителите. Студеният чай от праскова на Nestea в Литва се продава с фруктоза и гликозид, а в Германия – със захар. И, разбира се, в чипсовете Lay's Salted, продавани в германските магазини, липсва палмово масло, докато в литовския му вариант пращи от него.
Разликата в състава се отразява и върху вкусовите качества на продуктите, при това не в полза на продаваните в Литва варианти.
Едрият бизнес, който се обявява за разширяването на ЕС, винаги се е ръководил от агресивните си икономически интереси – евтина работна ръка, нови пазари за пласмент на продукцията. И от нищо друго. А издържаните от същия този бизнес европейски функционери се специализираха в риториката, обяснявайки на новите държави-членки на ЕС за общото европейски семейство, където всички са равни (а на практика някои са „по-равни”).
„Старият свят” храни младите членове на европейското семейство с продукти „втора ръка”. Явно новите държави-членки на ЕС за същия бизнес са Европа „второ качество”, периферия, заден двор и в отношенията си с тях могат да си затворят очите за моралните норми и за принципа за гаранция на качеството на продукцията. На тях могат да им бъдат предлагани по-лоши стоки за повече пари, както някога на аборигените в европейските колонии. Те ще си платят, ще ги изядат. И няма къде да мърдат! А докато западноевропейците получават висококачествените храни, за покрайнините ще стигнат и остатъците от трапезата – с изтекъл срок на годност, замаскирани с консерванти за запазване на търговския вид и тройно по-скъпи.
Колониалната същност на ЕС бе заложена в самата основа на проекта: производствени квоти, ограничителни закони, издавани от Брюксел, отказ от националните валути и по този начин – от самостоятелна монетарна политика. При това евросубсидиите създаваха и създавату държавите от периферията на ЕС илюзията за печалба от присъединяването. Реално целият каймак от обединението на Европа и разширяването на ЕС е обиран от старите държави-членки. Общността въплъщава класическия модел на американския социолог Имануил Валерщайн за отношенията между периферията и центъра, в който центърът изсмуква ресурсите от периферията, докато последователно я опосква и опустошава. ЕС все по-отчетливо се дели на първо и второ качество, маскирано не особено умело от израза „движение на 2 скорости”. Отношението на центъра към „изоставащите” държави-членки е точно по модела, а скандалът с храните второ качество е само една от проявите му. Инициативата на литовските депутати да бъдат маркирани продуктите с ниско качество, предназначена за периферията на ЕС, пък на практика означава признаването и приемането на тази даденост.
