В продължение на месец браншовите организации в земеделието наблюдават привидните опити на властта да премахнат условията за изкуствено разделяне на фирмите при кандидатстване по европейските програми, които в крайна сметка работят за определен кръг от хора и игнорират от европейското финансиране голямата маса от средните и дребни фермери. Явлението изникна след 2007 година, когато свързани с едно лице компании се нароиха първо в Северозападна България, а после и в цялата страна.
Модата се разрасна с обявяването на таваните на плащания, когато фермерите намериха счетоводни вратички да се нароят в безброй фирми, така че да избегнат санкциите и да получават най-големия пай от баницата, наречена директни плащания. Само да кажем, че тези счетоводни вратички бяха прокарани не без участието на администрацията и умело лансираните политически протекции.
Затова е странно, че днес същата тази администрация е решена да премахне порочните практики на свързаност, довела до огромните диспропорции в субсидирането на българските земеделски производители. Вероятно затова и наредбата за изкуствено създадените условия се оказа едно огромно недоносче, което по никакъв начин не би могло да разреши проблема.
Какво се случи със самата наредба? Първоначалният проект се оказа пълна пародия, след като индикаторите за свързаност до такава степен противоречаха на елементарната икономическа логика, че отдавна съществуващи семейни фирми щяха изведнъж да се окажат нарушители и да попаднат под ударите на закона.
Голяма част от контрола върху свързаността съществува и в сегашното законодателство, но то се прилага толкова избирателно от администрацията, че намирисва на разправа с едни фирми за сметка на други.
Именно затова и големите браншови организации от земеделието настояха за точно и ясно фиксиране на индикаторите, по които ще бъдат разпознавани изкуствено създадените условия. Стопанствата с история настояха тези индикатори да бъдат внимателно подбрани, за да няма саморазправа с реалния бизнес, който от години се бори за утвърждаването си, каквато е опасността с въвеждането на новия документ.
Дали защото отпорът на бранша беше голям, но администрацията реши да премахне от наредбата всякакви индикатори за оценка на изкуствените условия, което прави самият нормативен документ абсолютно безполезен.
С последния вариант на проектонаредбата останаха само процедурите, по които фонд „Земеделие“ ще осъществява контрола за свързаност. Приложението с индикаторите за оценка на изкуствените условия обаче се изпариха. Което поставя земеделските производител в пълно неведение как в бъдеще биха могли да доказват лоялността си при кандидатстване по европейските фондове.
По всяка вероятност ще се прилага досегашното законодателство, разпръснато в различни наредби, което фиксира дали има свързаност между кандидатите. И понеже липсва отговор от създателите на новата наредба, браншовиците видимо ще трябва да отстояват правата си в бъдещи преговори с властта.
