В продължение на месец браншовите организации в земеделието подготвяха предложенията си за нова наредба за изкуствените условия, така че администрацията да излезе с нов проект. Проблемът със свързаността на фирмите при кандидатстването за еврофинансиране се изостри изключително през последните години, тъй като създаването на изкуствените условия пораждат възможност на определени лица да източват средства по линия на програмата за развитие на селските райони или на директните плащания, като привличат роднини или приближени за участие в проектите.
На срещата си вчера браншовиците са представили окончателния си вариант на наредба, но поради несъгласие от страна и на двете страни, е решено българската администрация да се допита до Европейската комисия по отношение на определението за изкуствени условия.
„Проблемът е, че в европейското законодателство липсва определение, според което изкуствените условия са нередност. Именно затова и българското министерство на земеделието ще отправи запитване до Брюксел дали това наистина е нередност“, съобщи за Синор.БГ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.
От друга страна животновъдите смятат, че изкуствените условия се създават благодарение на пропуски в българската нормативна уредба. И досега голяма част от животновъдите се питат дали е имало икономическа полза от последното решение по линия на обвързаната подкрепа да се отпускат средства за стопанствата от една до девет крави. „Колегите със стада от 30 крави автоматично разделиха стопанствата си на три по 9, за да получат подобни субсидии. Полза от това обаче няма никой, а въпросът е защо администрацията, която е знаела, че стадото е било от 30 животни, не е направила нищо, за да пресече така създадените изкуствени условия“, коментира фермер от Кюстендилско. И добави, че подобни санкции могат да се наложат в цялата страна, стига нарушителите да не са приближени на местни хора с влияние.
В нито една друга европейска държава администрацията няма да си затвори очите пред подобно изкуствено разделяне на стопанствата. У нас обаче коневъди с по 50 животни свободно получават под наем 1 800 дка общински ливади и пасища (вместо минимум хиляда декара), без да се грижат за животните, но въпреки това администрацията не проверява защо тези декари се дават за коне, а не примерно за крави, тъй като икономическата полза от млечното животновъдство е значително по-висока.
Според хората от бранша администрацията отдавна трябва да престане с фабрикуването на нови нормативи, които дават възможност тихомълком по места да се прокарват незаконни практики.
Все пак големият плюс е, че фермерите са принудили администрацията да се допита до Брюксел по отношение на новата наредба, която в първия си вид щеше да унищожи бизнеса на редица фермери с опит. Да припомним, че като изкуствено условие се приемаше факта, че две фирми делят общ селскостопански двор, а това не е основание да се смята, че между тях има свързаност.
