Едва ли вече е останал уважаващ себе си градинар, който още да се съмнява в ползата от сидератите. Доста често обаче сме се изправяли пред въпроса кога да ги засеем. Е, изглежда по-лесно е да установим кога не се сеят и отговорът е „когато изобщо не е възможно да се засее каквото и да било”. Защото сидерати можем да засеем и напролет, и през лятото, че и до късна есен и в края на зимата, при това не само преди засаждането на основната култура, но и след прибирането на реколтата до трайното настаняване на студа навън.
Какви сидерати се сеят напролет? Чудесни варианти са рапицата и синапът – те не само разрохкват и наторяват почвата, но и прогонват кръглите червеи (нематодите). От вертицилийното увяхване пък ще ни отърват тагетесите (туртите) и невенът. Вършат работа и грахът, фият, сераделата и люцерната – те обогатяват извънредно почвата с азот. Билката зимниче (обикновена злина) пък се смята за отличен предшественик за доматите. Фацелията също изисква ранно засяване – студовете не са страшни за нея и пробива още от момента, в който температурите се вдигнат над 0 градуса по Целзий.
Изобщо пролетните сидерати разрохкват отлично почвата с корените си и по този начин осигуряват допълнителен достъп на кислород до подземните части на отглежданите основни култури, както и по-добро поемане на влагата, а именно това е необходимо на зеленчуците за бърз растеж и значителни добиви.
През лятото се сеят сидератите от семействата кръстоцветни (рапица, бял синап, фуражна ряпа) и бобови, както и фацелия и елда. Те растат бързо и натрупват голяма листна маса. Обикновено се сеят до средата на август, но фацелията и синапът могат и по-късно.
Наесен, веднага след прибирането на реколтата, обикновено се сее ръж, която се коси, когато започне да изкласява, като почвата може да се прекопае веднага или да се остави за напролет, и синап, който може да остане под снега до пролетта и тогава да се окоси и почвата да се прекопае.
Другият важен момент при сеитбата на сидератите е кой е най-добре да използваме. Решението обаче зависи от конкретните цели, които искаме да постигнем. Например всички сидерати от семейство бобови и фацелията потискат развитието на кръглите червеи, а синапът се разправя с телените. Освен това бобовите обогатяват почвата с достъпните форми на фосфора и азота, а лупинът, фуражната ряпа и синапът разрохкват максимално почвата.