Зелените торове

Активното многогодишно отглеждане на плодови, зеленчукови или декоративни култури на едно място неизбежно изтощава почвата, дори и при внасянето на различни торове. На пръв поглед това звучи страшно, но има изход. Да възстановят плодородието на почвата ще ви помогнат самите растения, т. нар. сидерати – зелени торове. В практиката на земеделието този метод се използва от незапомнени времена.
Методът включва следното. След като съберете реколтата, на пустеещата земя се засаждат бързорастящи растения-сидерати: детелина, соя, лупина, овес, люцерна, фасул, грах, крес, амарант и др. Те взимат азота от въздуха и растат активно. Техните силни и дълбоко проникващи в почвата корени извличат хранителните елементи от долните слоеве на пръстта, като усвояват фосфора и другите полезни вещества.
Когато растенията развият достатъчно количество зелена маса, те се окосяват и се закопават в почвата. Сидератите се разлагат и обогатяват почвата, при това не само с органични вещества и лесно усвояеми съединения на азота (3 кг зелена маса могат да заменят 1-1,5 кг угнил тор), но и с калций, фосфор и калий. Освен това зелените торове правят почвата по-жива, рохкава, влагоемна; усилват работата на микроорганизмите. Освен това сидератите изпълняват и ролята на фитосанитари, като не позволяват почвата да бъде заета от плевели.
Основните предназначения на сидератите са:
- обогатяване на почвата с органични вещества и азот;
- разрохквнат и структурират почвата чрез корените си, подобряват водния и въздушния режим.
Фитосанитарни свойства има бялата горчица, след която добре расте лук. Тя расте на песъкливи и кисели неплодородни глинести терени. Корените й достигат 2-3 м дълбочина. Нужно е да я окосите по време на цъфтежа, след което да наситните и да прекопаете.
Латинката се смята от някои градинари за най-доброто растение за покриване на кръговете под дърветата и ягодовите храсти. Трябва да сложите по 2-3 растения на квадратен метър. През есента растенията отмират, но техните корени привличат дъждовните червеи. Латинката е особено подходяща за под ябълките – нея не я обичат зелените въшки.
Като сидерат на малки участъци е удобно да отглеждате и лупина – растението е много декоративно и дава много зеленина. Неговите корени достигат дълбочина 2 м и оттам изваждат хранителните вещества в повърхностния слой на почвата. Както при всички бобови, така и на корените на лупината се формират израстъци, в които живеят бактерии, които събират азота от въздуха, наземната част на растенията също акумулира много азот. След лупината можете да отглеждате практически всякакви култури, и особено такива, които са взискателни към азота. Лупината съдържа и алкалоиди, които са полезни за почвата.
Всички зърнени култури подобряват физическите свойства на почвата, обогатяват с органични вещества, азот и калий. Бързо растат, обогатяват почвата с органични вещества, фосфор и калий. Те добре разрохкват почвата, затова се препоръчва да се засаждат между плодовите култури и на тежки почви.