Не е особено трудно да се отглеждат репички на перваза, макар да се срещат и мнения, че това е невъзможно. Репичките обаче са сред най-популярните зеленчуци в парниците след доматите, краставиците и лука, така че изкуствените условия явно не им вредят.
Не всички сортове обаче са подходящи за отглеждане на перваза. Най-добре е да бъдат подбрани бързо узряващи сортове, устойчиви на стрелкуване.
Студоустойчивите репички не се страхуват нито от течението, нито от значителни температурни колебания. Не така обаче стои въпросът с жегите, които през зимата вкъщи не са рядкост. Най-добрата температура за тях е между 16 и 29 градуса по Целзий. Ако в стаята е прекалено горещо, растенията хвърлят всичките си сили в цъфтеж. За да не се случва това, помещението, в което ги отглеждаме, трябва да бъде проветрявано редовно. За щастие репичките не се страхуват дори от не особено силните застудявания.
За да си осигурим постоянно свежи репички, трябва да ги сеем на малки партиди на всеки 2 седмици. През зимата много от сортовете се налага да бъдат осветявани допълнително с лампи, за да може продължителността на светлата за тях част на денонощието да надхвърля 10 часа.
Към почвата няма особени изисквания – дори обикновената пръст от градината ще свърши работа, както и предлаганата в магазините. А можем и да си я приготвим сами, смесвайки равни части пръст, пясък и прегорял оборски тор. Преди засаждането на семената обаче трябва да я обеззаразим, подлагайки я последователно на въздействието на ниски и високи температури.
Репичките се сеят по схема 5 на 5 сантиметра, за да може всяко растение да разполага с достатъчно площ за изхранване – тогава зеленчуците ще станат големи и еднакви. Семената се бодват плитко, едва на половин до 1 сантиметръ, след което почвата се полива и се покрива със стъкло или фолио. То се сваля чак когато кълновете пробият почвата. Покълналото растение не бива да се оставя да пресъхва, като водата, с която го поливаме, трябва да е със стайна температура.
Ще се налага да въртим съда, в който сме засадили репичките, за да не се развиват едностраннно.
От подхранване няма особена нужда, макар че при приготвянето на пръстта можем да я обогатим с малки количества дървесна пепел или суперфосфат с калиев сулфат.
