Всяка резитба оставя на лозата сериозни рани. Те не зарастват, както това се случва при други овощни видове, а причиняват засъхване и некроза по разположените до тях тъкани. Отглеждането на лозата без ежегодна резитба е невъзможно, но затова пък трябва да се прави всичко необходимо раните да са по-безопасни. Ако всяка година се оставят много и големи рани, загиват отделни части от растението, то отслабва и накрая цялото загива.
За да се избегнат в най-голяма степен неприятните последици, основно правило при резитбата е да се нанасят по възможност най-малко рани с възможно най-малка и гладка повърхност. Най-малка повърхност ще се постигне, когато отрезите се правят напречно на дължината, а гладкостта - с добре наострени инструменти.
За резитба най-много се използва ножицата и трионът. С косера се правят гладки отрези, но работата с него е по трудоемка. Правило е ножицата да се държи с режещата (ножът) част към оставащата част от изрязваната пръчка. Така отрезът ще е гладък. Ако резитбата се извършва през есента, отрезът се прави напречно малко над коляното, а разположеното на него око (третото, ако това е чеп) се премахва. Така запазената диафрагма на коляното не позволява да прониква водата и да причини загниване на по-долните очи.
При пролетната резитба (февруари-март) се реже на около 2 см над последното око, което ще бъде запазено, но отрезът се прави малко косо н с наклон, обратен на окото. Така то няма да се мокри и да загние от изтичащия сок (плача) от раната. При следващите резитби сухите части се премахват, като се реже напречно. При резитбата стремежът трябва да бъде върху кордоните и рамената раните да са разположени само от едната страна и то от вътрешната или отгоре.
