Ниските температури са характерни за континенталния климат на нашата страна и нанасят, особено през пролетта, значителни повреди по овощните култури. Щетите се свеждат не само до загуба на плодове, но и често до загиване на самите растения. Критичните минимални температури за цветовете и завързите варират за различните овощни видове от минус 1,1 до минус 5,9 градуса. Опазването им от възвратните пролетни студове става както превантивно (задимяване, затопляне на въздуха, напояване на почвата преди нощта на падането на слана или мраз, дъждуване), така и чрез спазването на задължителните изисквания при създаването на овощните градини.
ЗАДИМЯВАНЕТО е един от най-старите и най-разпространените начини за борба с пролетните мразове. Дава резултати при по-слаби мразове и предимно на по-равни места, където няма приток на студен въздух отстрани. Използват се негодна слама, развалено сено, торф, талаш, слънчогледови и царевични стъбла. Те се натрупват на купчини в редове, отстоящи на 30-40 м един от друг и на 4-5 м в реда. За повишаване на температурата с 1 градус на декар са необходими около 10-12 купчини с по 120 кг материали, като върху сухите и лесно горимите се поставят по-влажните. Взема се под внимание и посоката на вятъра.
ЗА ЗАТОПЛЯНЕ НА ВЪЗДУХА се изгарят мазут, нафта, гумени отпадъци и други. За да се повиши температурата с 2 градуса в продължение на 3 часа, за един декар са необходими около 100 л нафта.
ДЪЖДУВАНЕТО е най-ефикасен начин, при който ако е добре направено, се опазват напълно от измръзване цветовете дори при температура минус 4-минус 5 градуса. Практикува се широко в много страни. Важно е, обаче системата ви да е направена от професионалсти, защото можете да съсипите цялата градина. Използват се дъждовални инсталации, моторни или гръбни пръскачки, но с разпръсквачи за фина струя. Пръска се с прекъсвания, без да се допуска образуването на ледени висулки и стичане на вода по клоните и стъблото. Водата при изстиването отдава топлината си на растенията и на въздуха. Пръска се дърво след дърво, като за час се изпръскват 2-5 л вода на 1-1,5 куб. м от обема на короната. През интервал от няколко минути в зависимост от минималната температура отново започват да се пръскат първите дървета. Така се продължава около 1-1,5 часа след изгрев слънце, но вече с 2-3 пъти по-слаба интензивност, докато температурата се повиши с 1-1,5 градуса над критичната и леденият слой започне да се разтопява. Обикновено пръсканията продължават 2,5-3,5 часа, а при по-силни студове - и повече. При ПОЛИВАНЕ преди нощта на падането на слана се повишава топлопроводността и радиацията на почвата от по-топлите долни пластове към повърхността й, вследствие на което се повишава и температурата на въздуха с 2-3 градуса.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВАТ, СА СЛЕДНИТЕ:
- Овощни градини да се създават в места с най-благоприятни за отделните видове и сортове почвени и климатични условия. Върху терени с близки подпочвени води не трябва да се засаждат овощни дръвчета, преди да се извърши дрениране. Да се избягват места, където ниските температури се съпровождат със силни ветрове или температурите се повишават бързо и размразяването става бързо, както и тези без въздушен дренаж (котловини, затворени долини и др.).
- Да се полагат добри грижи за дърветата - торенето с фосфорни и калиеви торове повишава устойчивостта им на измръзване. Да не се тори и полива през втората половина на лятото и есента, тъй като това пречи на дърветата да узреят нормално. Да не се отглеждат подкултури, които изискват късно поливане (зеленчуци и др.).
- Много важно за добрата студоустойчивост е по-голямата запасеност на растенията с пластични вещества, натрупани през вегетацията. Обилно плододалите дървета остават по-слабо запасени с органични вещества и са по-чувствителни на измръзвания, отколкото тези, които са слабо плодоносили, защото са имали по-малко плодове за изхранване. Лошата запасеност може да се дължи и на некачествено извършвани практики - торене, поливане, резитба, опазване от вредители.
- Стъблата на дърветата и основната част на по-дебелите клони да се намазват с 20 на сто варно мляко преди настъпването на студовете и при олющване на варта в края на зимата варосването да се повтори.
- Стъблата винаги да се обвиват със слама, хартия и други подходящи покрития.
- Раните, причинени при резитбата на дебели клони или от вредители (зайци, сърни и др.), да се замазват веднага с овощарски мехлем или блажна боя.
