Актинидията е известна с няколко имена, но най-известно е новозеланското й название киви. Произхожда от Китай, а в Нова Зеландия са създадени първите сортове, които се отглеждат и сега. В нашата страна е внесена от Франция през 1976 г. Тук се отглеждат сортовете Абот, Бруно и Монти.
Кивито има добре развита коренова система, с дебели, месести силно разклонени корени, които са разположени на дълбочина 30-40 см. Само някои от тях проникват до 1 м. Стъблото е високо и крехко. Има дървесни, смесени и къси клонки. Нуждае се от опорна конструкция. Листата са сърцевидни, едри, тъмнозелени отгоре и по-светли отдолу. Актинидията е двудомно растение, с мъжки и женски растения. Плодовете узряват през втора на октомври.
В дълбок покой растенията издържат до минус 40С. Най-уязвими са до 3 годишна възраст. Рано се развива напролет и при резки застудявания лесно измръзва.
Пазете от студен въздух
Подходящи места за отглеждане на актинидия има в дворните и вилните места, където от постройките и оградите се създават благоприятни условия за развитието й. Мястото, което изберете, трябва да е по-топло и проветриво. Не трябва да се задържа продължително време студен въздух. Необходимо й е и напояване. За да се развие добре растението, трябва да има достатъчно площ, върху която да се направи нужната му опорна конструкция.
Семена за производство на подложки
Размножаването на кивито се извършва чрез семена и вегетативно. Чрез засяване на семена се получават подложки, върху които се присаждат отделните сортове.
Вегетативното размножаване се прилага масово в практиката. Извършва се със зелени и зрели резници. Зелените резници се събират през юли.
Зрелите резници се нарязват през февруари, най-късно до края на месеца. Те трябва да се взимат от здрави растения. Дължината на резника е около 20 см. Долният отрез се прави под пъпката, на която листът се премахва, а горният – на 2-3 см над горната пъпка и листът й се намалява наполовина. Горните отрези се парафинират и тогава резниците се навръзват на снопчета по 20-25 броя. Така подготвени се поставят в съдове с перлит. В помещението където ги поставим трябва да се поддържа температура на въздуха 20-22С. След около месец добре калусиралите резници се изваждат и засаждат в сандъчета в подходяща почвена смес. Отглеждат се в оранжерия и при добри грижи до есента се получават развити растения със силна коренова система.