Има няколко причини за повредите на чесъна. Примерно могат да се появят съждиви петна по главите, те са причинени от гъбата Helminthosporium allii. В периода на съхранение гъбата прониква във вътрешността на луковиците. По скилитките се появяват жълтокафяви петна, които се разрастват и ги обхващат изцяло, като предизвикват мумифицирането им. Явява се тъмен налеп по заразените тъкани.
Сивото гниене масово се появява при съхранение. В основата на скилитките се забелязват жълтеникави до кафяви, слабо вдлъбнати петна с големина няколко милиметра. Постепенно заразата се развива, скилитките завяхват и мумифицират. При влага се развива сив налеп. Причинителят на заболяването е гъбата Sclerotinia porri.
Бялото гниене е друга болест, причинена от Sclerotinia cepivorum. Загнилите части се покриват с изобилен бял памукообразен налеп. Постепенно повредените тъкани потъмняват от многобройни дребни черни склероции. Луковиците стават леки и шупливи.
Синьозелено плесеново гниене, причинено от гъбата Penicillium expansum, се наблюдава както по лука така и по чесъна. Кафяви воднисти петна се появяват по дънцето и външните люспи. По всички сочни тъкани се развиват хлътнали светложълти петна. Луковиците мумифицират, остават най-външните люспи, главата на чесъна потъмнява и се разпада на скилидки. Луковците издават силна миризма на плесен и са покрити със синьозелен налеп.
Черното гниене по лука и чесъна е причинено от Aspergillus niger. Болните глави се размекват, люспите засъхват и луковиците мумифицират. Между люспите се образува черна праховидна маса.
* Добре да бъдат просушени луковиците преди да ги сложите в избата.
* Съхранявайте ги в хладни и проветриви помещения при 1-2С.
* Прибирайте само здрави глави, имат ли признаци за зарази няма да могат да останат за през зимата.