Между 1 юли и 15 декември държавите-членки на Европейския съюз като цяло са увеличили вноса на маслодайни култури с 12% спрямо същия период на миналата година до 9,318 млн. тона, сочат данни на Европейската комисия.
Най-голям е ръстът във вноса на маслодайни култури в общността при соята – с 16% до 6,268 млн. тона. Доставките на соя са предино от САЩ (2,767 млн. тона) и Бразилия (2,470 млн. тона). Вносът на слънчогледа се е увеличил само с 5% до 310 780 тона, като основната част е осигурена от Молдова (193 100 тона). При рапицата доставките от трети страни за ЕС са нараснали с едва 3% до 2,739 млн. тона, като основните количества от внос идват от Украйна (1,905 млн. тона) и Австралия (536, 500 тона).
Вносът на растителни масла в ЕС между 1 юли е 15 декември е намалял с цели 19% спрямо същия период на 2023 г. до 2,465 млн. тона. Доставките на соево масло от трети страни са се сринали с 64% до 111 117 тона, а на рапично – с 52% до 114 740 тона. Доста по-слаб е спадът при слънчогледовото и палмовото масло – с по 16% до съответно 927 786 тона и 2,465 млн. тона.
Картината при шротовете е смесена, но огромният дял на внасяния соев шрот определя и общата картина – ръст от 20% до 10,388 млн. тона. Доставките на соев шрот от трети страни са скочили с 32% до 9,085 млн. тона, докато вносът на рапичен шрот се е сринал с 56% до 213 855 тона, а на сънчогледов е намалял с 16% до 1,039 млн. тона.
