Есента е топла, а земята все още не е змръзнала. Климатът се промени и зимата идва не само по-късно, но и температурите са нестабилни. Това позволява на зимния чесън не само да се вкорени добре, но и да поникне.
Защо ранното поникване на чесъна не е благоприятно?
Чесънът е зимоустойчива култура, но независимо от това нежната му надземна част, която се е показала над повърхността на земята, просто може да не издържи на последващите температурни колебания и да загине. Това няма да попречи на способността му да „хвърли“ пера отново, но реколтата изобщо няма да бъде това, което е възможно и очаквано.
При ранното поникване друг проблем е това, че чесънът губи запасите от захари, които му помагат да презимува безопасно и да започне бърз растеж през пролетта. Студоустойчивостта на чесъна ще бъде значително намалена.
За да не се случи това, вече поникналият чесън трябва да бъде защитен от настъпващите студове.
Защо чесънът пониква по-рано?
Основната причина за ранното поникване на зимните култури е продължителното топло време с температури над 0 градуса по Целзий. В идеалния случай чесънът, засаден предзимно, трябва да има достатъчно време да се вкорени преди настъпването на студовете, за да оцелее през зимата.
През последните години сезоните се характеризират с необичайно по-високи температури, които служат като вид сигнал за активно развитие на растенията. Някои култури имат достатъчно време не само да се вкоренят, но и да поникнат. Същите метаморфози могат да се наблюдават и при други луковични растения, включително декоративните.
Какво можем да направим, ако луковичните растения започнат да поникват по-рано поради необичайно високите температури?
За да избегнем подобна ситуация в бъдеще, важно е при засаждане на зимните култури да се фокусираме върху дългосрочните прогнози за времето, а не върху общоприетите срокове. Тази ситуация с преждевременното поникване не е толкова страшна и може да бъде коригирана. Навременната реакция ще защити реколтата от студовете.
Ако надземните части не надвишават 10-на см височина, тогава това ранно развитие не се смята за критично, защото можем безопасно да ги покрием с подходящ мулч – сено, слама, угнил оборски тор, компост, опадали здрави листа, смърчови клони, а също сухи части от декоративни растения. Слоят трябва да бъде около 10-15 см, което ще предпази реколтата от температурните аномалии.
През пролетта, когато земята се размрази, чесънът трябва да се подхрани. Използва се калиев сулфат и амониев сулфат (по една супена лъжица за 10 л вода) и се полива в междуредията. Калият повишава студоустойчивостта, а азотът ще даде начален старт, защото се усвоява добре от студената почва.
За да се предпази от преждевременно поникване, някои специалисти съветват скилидките да се засаждат на по-голяма дълбочина – около 10 см.
Ако някои от луковиците загинат – тогава на тяхно място можем да засадим пролетен чесън.
