Чесънът се счита за добър фитосанитарен предшественик за много култури, освобождавайки в почвата вещества срещу патогенни организми. Това е удобно за целогодишно отглеждане на повече култури – поддържа по-висока продуктивност и същевременно намалява разрастването на плевелите. Въпреки това, когато избираме какво да засадим след чесъна, винаги трябва да се съобразяваме с изискванията на сеитбообращението, както и с времевия интервал между една и съща култура.
Как да определим кога да вадим чесъна?
Знаем, че листата помагат да се определи времето, когато чесновата реколта е готова за прибиране. За разлика от лука, който се прибира, когато листата му са напълно пожълтели, чесънът е узрял, когато листата му са все още частично зелени (половината зелени, а останалите са изсъхнали). Листата започват да отмират отдолу нагоре. Без здрав остатък от листната обвивка, която предпазва главата на чесъна цяла, скилидките могат да се разделят и съхранението се влошава.
Друг начин е да направим пробна копка и да видим дали реколтата е готова за прибиране.
Оставянето на лехите празни не е добра идея, защото ще доведе до размножаване на плевелите, които се настаняват на всяко свободно пространство, а когато един вид изчезне, друг бързо заема мястото му. Те оказват пряко и косвено въздействие на културните растения. Конкурират се директно с тях за вода, хранителни вещества и светлина. Някои плевели отделят вещества, които забавят растежа на културите, докато други, като житната трева, образуват плътна надземна и подземна покривка, която е много трудна за изкореняване. Те приютяват охлюви и други вредители, а също са резервоари за развитие на патогени.
Засаждането на преходни култури ще позволи на следващите в сеитбооборота да се развиват при по-добри условия.
Какво да засадим след чесъна?
Чесънът в сеитбообращението е обикновено между културите от семейство Картофови (домати , пипер, картофи) и кръстоцветни зеленчуци (зеле, ряпа, репички, синап и др.).
Целта на сеитбооборота е да се предотврати наследяването на общи патогени и вредители.
Болестите, пренасяни от почвата (вирусни, гъбични и бактериални) циркулират между определени растения. Вредителите, които под една или друга форма зимуват в почвата или растителните остатъци, намират точно храната, от която се нуждаят, за да продължат жизнения си цикъл.
Премахването на гостоприемниците или редуването на несвързани култури, нарушава цикъла на болести и вредители.
Последователно засаждане
Целта на последователното засаждане е малко по-различна от сеитбообращението, въпреки че има и някои прилики. Основната цел е тези участъци да не се оставят на действието на ерозията и развитието на плевелите. Не е без значение и факта, че можем да отгледаме култури, които са годни за консумация преди зимата и да се възползваме максимално от свободното пространство.
Има един фактор, който не трябва да пренебрегваме, когато планираме сеитбообращение. Части от корени, останали в почвата след отглеждане на култури от семейсво Лукови, включително чесън, пречат на развитието на бобовите растения, но са полезни за моркови, салати, рукола, синап и други култури.
Моркови
Чесънът, подобно на морковите, не усвоява много хранителни вещества от почвата, така че можем спокойно да засеем семената веднага след прибиране на реколтата, като не внасяме азот или органични вещества. Бонусът ще бъде сладки кореноплоди, които можем да прибираме веднага след първите слани, когато нишестето се превърне в захари.
Важно е преди засяване на семената да направим дълбоко влагозареждащо поливане, което ще ускори покълването.
Можем да използваме и биостимулатор, като замразим няколко картофа във фризера, а след размразяване ги нарязваме и изстискваме сока. Семената накисваме в него за около 8 часа.
Салати
Повечето сортове салати могат да се сеят през цялото лято, растат бързо и са готови за прибиране на реколтата само за 4-6 седмици след засяването.
Станаха популярни напоследък и много азиатски листни зеленчуци като мизуна, комацуна, бок чой, които обичат есенните температури от 10 до 20 градуса по Целзий.
Можем да засеем и рукола, като разреждаме периодично, а също да досяваме.
Тези листни зеленчуци са любители на азота и трябва да добавим угнил компост. Семената се сеят плътно и се разреждат в процеса на растеж.
Бял синап
Синапът е почвопокривно сидератно растение, което издържа температури до -7 градуса, потиска развитието на плевелите, обогатява почвата и подобрява структурата след вграждане, осигурява местообитание за земните бръмбари (повечето бегачи са хищници и са активни както в ларвен, така и в имагинален стадий на развитие – хранят се с охлюви, гъсеници и други вредители), жаби и различни хищници.
Има разнообразни сортове синап със зелени, червени и пъстри листа, които се използват за салати и ястия, но също и за биофумигация. Той прогонва телените червеи, което е особено ценно, ако засаждаме картофи след това.
Синапът пониква и израстава бързо – само за две седмици се образува море от зеленина. Тя трябва да се окоси и вгради в почвата преди настъпване на критичните температури. Разлагащата се синапена тъкан потиска развитието на нематодите, някои почвени патогени и прогонва телените червеи.
