Декоративни храсти за есен и зима

Когато есента прибира цветята от нашата градина, оставя ни дърветата и храстите. Радвали са ни със зеленината и цветовете си през лятото, сега ще ни радват с пъстроцветни листа. Декоративните храсти може не винаги да са аромат, но винаги са форми и багри. Затова истинската градина без тях е просто невъзможна и с настъпването на есента се питаме какво да засадим и как да го отгледаме. Ето няколко красиви чуждоземни и нашенски храста:

Хибискусът цъфти цяло лято и цяла есента
Дългият период на цъфтеж едва ли би бил негово особено достойнство, ако цветовете му не бяха така красиви – едри, обагрени в бяло, жълто, синьо-виолетово, розово,. Мнозина чуят ли хибискус, си представят единствено китайската роза в саксията до прозореца. И са прави. Но това е Hibiscus rosa sinensis. За дворната градина подходящият храст е Hibiscus syriacus. Популярен е с името си дървовидна ружа. Впрочем родът хибискус наброява някъде около 300 вида вечнозелени и листопадни дървета и храсти, както и треви, виреещи предимно в Югоизточна Азия.
Освен с прекрасните си големи цветове, хибискусът прави впечатление и с тъмнозелените си гъсто наредени, едро назъбени опадливи листа, достигащи до около 10 см. дължина. На фона на тях разположените поединично цветове изпъкват с цялата си красота. Те се появяват през юни и ги виждаме до края на есента. Много е подходящ за отглеждане като единични храсти или в група по няколко на фона на зелената морава, изглежда добре пред фасадата на къщата или край стени, алеи и пътеки. Не е придирчив към вида на почвата, но е важно тя да е рохка, отцедлива и добере обработена. Обича слънцето, но понася и умереното засенчване. За разлика от много други видове хибискус, дървовидната ружа проявява значителна студоустойчивост – издържа до минус 22 градуса, стига подобен мраз да не е продължителен.
Може да се размножава със семена, но предпочитаният начин е вегетативният – резници и отводи. Младите растения започват да цъфтят на 3-4 годишна възраст. Това е много ранен цъфтеж, като се има предвид завидната продължителност на живота на този храст – стотина години.

На сенчесто и влажно място засадете илекс
Народът му е дал различни имена – самодивски чемшир, джел, остролистник, и др.
Градинарският интерес към себе си илексът дължи на вечнозелените си красиви листа. Те са твърди, гладки, лъскави, дълги до 10 и широки до 5 см. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу матовозелени. Особено впечатление прави интересната им форма. Периферията им е дъговидно назъбена и зъбчетата са леко бодливи. Листата покриват плътно храста, защото той е силно разклонен, а разклоненията му са къси.
Илексът цъфти с дребни бели цветове, които напомнят за себе си повече с аромата си отколкото с вида си. Затова пък дребните червени плодчета, събрани в групи, изглеждат много добре на зеления фон на листата. Те се обагрят още през юли и се запазват върху храста до сняг.
Не е много взискателен към почвата, но предпочита да е по-лека, влажна и относително богата на хранителни вещества. Чувства се добре и когато въздухът е по-влажен. Затова по-сенчестите места в дворната градина са по-подходящи за него. На височина достига до 6-7 м, но след дългогодишно развитие. Илексът нараства много бавно, но затова пък живее много дълго – няколко столетия.
Размножава се със семена, но това е изключително бавен процес (само стратификацията им продължава 2-3 години). Предпочитаният начин е чрез резници, които се вкореняват сравнително лесно.

Котинусът цъфти два пъти в годината
Декоративните му качества са безспорни. Народът ни обаче го познава повече като лековито растение и му е дал името смрадлика. Расте по сухи каменисти места, най-вече с южно изложение. Селекционерите са създали няколко градински разновидности, които с външния си вид и биологичните си особености са достойни за всяка градина, но особено за вилните места, където поливането е затруднено.
И смрадликата цъфти, но цветовете са дребни и невзрачни и погледът ги отминава, за да се спре по време на цъфтежа на дръжките на цветовете, когато те се разрастват и покриват с дълги власинки. Тези ярко обагрени в червено до лилаво-червено връхни метлици са лятната празнична дреха на котинуса и тя радва окото около 20 дни. След това декоративните достойнства на растението се поемат от листата. Те са гладки, кожести, отгоре зелени, а отдолу са синкавозелени. Красиви са през цялото лято, но през есента разкриват невероятната си хубост. Тогава се обагрят в жълто, оранжево, малиновочервено и храстът изглежда като покрит с огнен плащ. Това е второто му празнично облекло.
Котинусът не е много взискателен към почвата. Предпочита варовитите почви, но расте и на други, стига да не са кисели. Много е сухоустойчив и това го прави особено интересен за вилни градини, където поливането по една или друга причина е затруднено.

Иберисът е цвете на всички годишни времена
Това е дребен полухраст. На височина достига 30-40 сантиметра. Нараства бавно, стъблата му силно се разклоняват и разстилат. Листата му са дребни, издължени тъмнозелени, гладки и жилави, разположени нагъсто по късите стъбла. Те не окапват през зимата и това прави растението красиво през всички годишни времена. Цветната си хубост разкрива в периода април-юли. Тогава се покрива с множество дребни цветчета, събрани в къси гроздове, които постепенно се удължават. Обагрени са предимно в бяло, но има разновидности с розови и лилаво-розови цветове. Цъфтежът на отделните растения трае около месец.
Иберисът е подходящ за всяка градина, но особено голям интерес представлява за вилните дворове, където грижите за растенията не могат да бъдатвсекидневни. Това се дължи на неговата голяма сухоустойчивост. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита варовитите и открити терени, изложени на обилно слънце.

(Илюстрации: Интернет)