Вълшебните декоративни храсти

Създавайки градина не трябва да минете без използването на декоративни храсти. Веднъж правилно засадени на избраното от вас мяст, те дълги години ще ви радват с красивите си листа, пищния си цъфтеж и ярките плодове. Храстите се използват не само за украса и оформяне на лехите, като единични насеждения, но и в качеството на живи ограни и невисоки бордюри. С тях можете да украсите фасадата на участъка, да ги засадите около беседките. Изглеждат красиво и сред родите, рододендроните, хортензиите, спиреите и др.
Избирайки храси за засаждане, предпочитания се отдават на красивоцъфтящите декотаривни видове (с красиви листа и плодове). По височина храстите могат да бъдат високи, повече от 2,5 м (люляк, калина), средни – 2-2,5 м (хортензия, спирея) и ниски, до 1 м височина (рози, рододендрони, японска дюля и др). В условията на нашия климат за озеленяване е най-добре да се избират зимоустойчиви видове. Що се отнася до розите, хортензии, дойцията, рододендроните и някои други видове, то те се нуждаят от добро укритие през зимата.
След стопяването на снега и установяване на положителни температури болшинството храсти започват активно да вегетират (форзиция, вейгела, люляк и др.). Храстите цъфтят достатъчно дълго време. Използайки различни видове, можете да получите декоративен ефект, когато храстите цъфтят от пролетта (форзиция, вейгела, люляк, вишна, японска дюля, спирея) до есента (рози, хортензии и др.).
От красивоцъфтящите храсти най-често се садят: обикновен люляк, форзиция, дойция, спирея, калина, рододендрони, рози, дървовиден божур, влакнеста вишна, хортензии и др.

Влакнеста вишна
Растението е високо е до 2,5 м, образува разклонен храст с розово-бели цветове до 2 см в диаметър. Цъфти пред април-май, едновременно разтваря и листата си. Светложълти и червени, те са много красиви през есента. Красивите плодове са топчести, блестящи, яркочервени или оранжеви на цвят, могат да се ядат. Храстът е зимоусточив и сухоустойчив. Размножава се чрез семена, зелени резници и облагородяване.

Хортензия
Красивите храсти на хортензията са с големи листа и бели, розови и сини топчести цветове. Украсяват градината до първите снегове. Хортензията може да се използва в групови и единични насаждения, а също така и като цъфтяща ограда. Размножава се чрез делене на храста, отводи. Добре се размножава и чрез вдървесинени и зелени резници.

Филаделфус
Храст, висок от 0,7 до 5 м, листата са прости, цветове са от бели до кремави, 2-6 см в диаметър, често със силен приятен аромат. Благодарение на това често растението бива наричано „градински жасмин”. Филаделфусът предпочита открити слънчеви места, плодородни почви, но вирее и на сянка и бедни почви. Не понася застояване на вода и засоляване на почвата. В много сурови зими може да измръзне до нивото на снега, но бързо се възстановява още на първата година. Цъфти всяка година за около две седмици. Размножава се чрез резници, отводи, коренови издънки и делене на храста, по-рядко чрез семена.

Спирея
Спиреята се отличава с обилен цъфтеж, особено на слънчеви места. Те са едни от най-подходящите растения за озеленяване на участъка. Те са красиви, непретенциозни, студоустойчиви. Тези растения се разделят на две групи: пролетни, при които съцветията се образуват на филизите от миналата година през май-юни и летни, които цъфтят на филизите от текущата година през втората половина на лятото. Пролетноцъфтящите са с бели цветове, а летните – с розови.
Всички спиреи са светлолюбиви, но могат да виреят и на сянка. Почвата трябва да е рохкава, на тежки терени се нуждае от дренаж. Спиреите до 4-та им година е най-добре да не се режат, след 5-та всяка година трябва да се изрязва цялата връхна част на храста до 30 см височина над почвата. Размножава се чрез коренови издънки, вдървесинени и зелени резници след цъфтежа, а също така и чрез делене на храста.

Махония
Махонията има последователни кожести листа през пролетта с червеникав цвят, през лятото те стават тъмнозелени, а през есента придобиват бронзов оттенък. Ароматните златисти цветове са събрани на края на филизите в многоцветни четковидни съцветия. Махонията започва да цъфти през май и продължава 15-20 дни. Тя е сенкоустойчива, но на слънчеви места цъфти по-обилно. Зимоустойчива е, към почвите не е взискателна, предпочита хумусните. Размножава се чрез семена, отводи и коренови издънки.

Снежноплодник
Снежноплодник – достига до 1,5-1,7 м височина, развива се през ранна пролет и цъфте непрестанно от юли до септември. Тогава се появяват и белите му плодове, които са до 1,5 см в диаметър, в четковидни съплодия на края на филизите. Под тежеста на плътно стоящите обилно плодове тънките филизи се извиват дъгообразно, като придават на храста още по-голяма красова. Снежноплодниците са непретенциозни растения. Могат да растат на каменисти, варовити почви, на полусянка, не се нуждаят от поливане. Добре понасят резитбата, след която бързо се развиват. Те са медоносни растения. Брагодарение на кореновите издънки могат постепенно да образуват плътни храсталаци. Размножават се чрез ренцити, издънки, делене на храстите.


Засадете ги правилно, грижете се за тях
За да растат добре и да украсяват градината, храстите се нуждаят от засаждане в добре подготвена умерено рохкава, наторена с органични и минерални торове почва. Кореновата система на храстите може да прониква в почвите много дълбоко (до 1,5 м). Затова нивото на подпочвените води трябва да е на повече от 1,5 м дълбочина. Есенното засаждане трябва да се прави от началото до края на листопада, през пролетта – веднага след разтопяването на снега. За пролетно засаждане ямките се изкопават през есента на миналата година. Те трябва да са с диаметър 0,6 м, дълбочина 0,6 м, а стените на ямките – строго отвесни. На дъното на ямата трябва да направите дренаж от камъчета, на слой 10-15 см. След това дупката се запълва с плодородна почва.
Поливайте в зависимост от времето и типа почва. След напояването мулчирайте с компост, торф, угнил оборски тор или окосена трева.
За осигуряване на нормалното развитие на растенията, торете. През пролетта и в началото на лятото внасяйте 80-120 г фосфорен и 30-50 г азотен тор на 1 кв. м. В края на юни да по-добро формиране на цветовете внесете 30-80 г азотен тор и 20-50 г калиев.
Важно значение за храстите има и резитбата, която се прави след приключване на цъфтежа. Тя бива санитарна, за формиране и подмладяваща. Правете я в зависимост от фазата на развитие на растението и целта на насаждението.