Да се смееш ли, да плачеш ли, но с последните предложения как да бъдат обезщетени производителите на плодове и зеленчуци заради коронавируса COVID-19, някои чиновници от министерството на земеделието за пореден път влизат в класацията „Тулуп номер едно”. (За незапознатите, „тулуп” означава „некомуникативен човек, който присъства тялом, но не участва нито с думи, нито с действия – „Този е голям тулуп”). Някои може и да се обидят, но по никакъв начин не поставяме цялата администрация под общ знаменател, защото в агроминистерството работят и доказали се професионалисти.
Но е странно как на фона на вечните обещания за това, че държавата ще подкрепя сектора на плодовете и зеленчуците, изведнъж в таблиците за компенсациите, които ще се отпускат за преодоляване на пораженията от кризата, покрай плодовете и зеленчуците се мъдри и помощ за отглеждане на „декоративни дръвчета”. И забележете, обезщетенията за отглеждане на 14 декара дръвчета са в пъти по-големи (8 хиляди лева) от тези, които ще се дадат за същата площ при плодовете (750 лева), зеленчуците (950 лв.) или розите (4 хил. лв.). Тоест с декоративните дръвчета някой чиновник отново прокарва добре познатата „схема с тиквите” – можем само да гадаем дали отново ще се точат евросредства, без да има последици за нарушителите (справка - онези стотина измамници с празни зеленчукови полета, които са дадени на прокуратурата).
Огромният проблем е, че дребните фермери, които гледат плодове и зеленчуци за пазара отново ще останат на опашката по подпомагане, като заделеният за тях бюджет ще бъде усвоен от „чичковите червенотиквеничковчета”.
Именно затова и вчера от името на малките фермери от Източна България земеделка от Новозагорско написа поредно писмо до премиера Бойко Борисов, с което изразява огромното си разочарование от липсата на всякаква комуникативност с агроминистерството. Защото повече от десет години те си блъскат главите в онази стена от „некомуникативни хора, които присъстват тялом, но участват частично с думи и с действия, точно обратни на даваните обещания”, сиреч с модерните тулупи.
Ще попитате защо на фона на масовите протести на младите хора в страната Синор.бг отново ви занимава с проблемите на малките фермери. Отговорът е елементарен – защото само преди два месеца, през май министерството на земеделието публикува проекта си за Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ до 2030, която по същество е детайлизирана стратегия за изпълнение на шестия приоритет на ЕК за „Устойчиво селско стопанство“. И от нея зависи как България ще финансира земеделието от фондовете на ЕС и от националния бюджет през следващите 10 години.
И точно в този проект администрацията залага сред приоритетите си 1,5 милиарда лева, които да се насочат в помощ на растениевъдството, като целта е до 2030 г. доходите на малките фермери да нараснат двойно.
Ще цитираме част от този документ, за да ви стане ясно защо дребните фермери винаги досега са се надявали на справедливо подпомагане, но впоследствие са изпадали в пълно вцепенение, когато им натрисат на главата някакви „декоративни дръвчета”. И когато доходите на анонимните субекти с тиквите, лука или дръвчетата са се удвоявали непрестанно – и то в минало, не в бъдеще време.
В документа за подпомагането до 2030 г. четем следното „съществуващият дисбаланс между различните производствени направления на растениевъдството ще бъде преодолян чрез целенасочена подкрепа (обвързана с производството подкрепа, инвестиционна и пазарна подкрепа) за развитието на интензивни подсектори с потенциал за производство на продукция с по-висока добавена стойност – зеленчукопроизводство, овощарство и лозаро-винарство, за които страната притежава благоприятни условия за развитие”.
В тази връзка като подцел 2.3 администрацията обещава „До 2030 г. да се удвоят производителността и доходите от селското стопанство на малките производители на храни, по-специално на жените, коренното население, семейните фермери, животновъдите и рибарите, включително чрез сигурен и равен достъп до земя, други производствени ресурси и вложения, знания, финансови услуги, пазари и възможности за добавяне на стойност и нестопанска заетост“.
Именно затова и вчера градинарите от Източна България отново пишат писма до онзи, срещу когото младите хора излязоха на улицата. В търсене на онази справедливост, за която настояват от началото на пандемията.
Екатерина Стоилова
